fb
НовиниПо света

Андрю Шон Гриър е тазгодишният носител на „Пулицър“ за художествена литература

2 мин.

Американският романист и автор на разкази Андрю Шон Гриър е тазгодишният носител на престижната награда „Пулицър“ в категория „Художествена литература“. Романът му Less беше определен като изненадващ победител. Изглежда, самият Гриър е бил убеден в собствения си успех, защото Less съдържа сцена с връчване на награда „Пулицър“.

Спряганите от критиците претенденти за приза бяха книгите Sing Unburied Sing от Джесмин Уорд (спечелила Националната литературна награда на САЩ за 2017 г.) и Lincoln in the Bardo от Джордж Сондърс (отличена с Man Booker през 2017 г.). И двата романа обаче не се озоваха сред финалистите.

В категория „Поезия“ наградата спечели Франк Бидарт с антологията Half-Light, събираща творчеството на поета през последните 50 години. През 2017 г. книгата беше отличена с Националната награда за литература на САЩ.

Пиесата на Мартина Майок The Cost of Living стана призьор в раздел „Драма“, а трудът The Gulf, разказващ за значимостта на Мексиканския залив за световната екосистема, беше отличен в категория „История“. Книгата Prairie Fires: The American Dreams of Laura Ingalls Wilder от Каролин Фрейзър взе приза за най-добра биография. В нея Фрейзър разказва за живота на Лора Инголс Уайлдър, авторка на „Малка къща в гората“ и „Малка къща в прерията“ (отличена и от New York Times Review за най-добра биография на 2017 г.).

Наградата за музика за първи път грабна рапър – Кендрик Ламар за албума си DAMN.

Екипът на Cincinnati Enquirer не крият радостта си от получаването на наградата за серията репортажи Seven Days of Heroin, разказващи за нарасналите случаи на хероинова пристрастеност в Синсинати (снимка: Cincinnati Enquirer)

The New York Times и The Washington Post бях отличени в раздел „Журналистика“ за ценния си обществен принос с отразяването руската намеса в президентските избори през 2016 г. и връзката й с кампанията на Донал Тръмп.

Пълния списък с наградените за 2018 г. можете да видите тук.

Снимка на публикацията: Fondazione Bottari Lattes