В последно време все чета YA романи, т.е. хитови тийн заглавия. Бях заинтригувана от „Добри дни, лоши дни“ по две причини – номинация за роман на годината от Съвета за детски книги на Австралия (2011) и преводачката на книгата Илияна Бенова-Бени. Пък и авторката Мелина Маркета вече е достатъчно популярна сред родните читатели с романа си „Спасяването на Франческа“, така че реших да не се чудя повече.
„Добри дни, лоши дни“ (изд. „Милениум“) е историята на Том Макий, чиито житейски обстоятелства го превръщат от доброто в лошото момче, точно както дните му се редуват с добри и лоши. Той сякаш е ядосан на целия свят, включително на родителите си, които са се разделили; на приятелите, които са го изоставили; на момичето, което харесва, но отношенията им са се разпаднали, и не на последно място на любимия си чичо, който е имал лошия късмет да загине в терористичен акт на другия край на света.
Емоциите при тийнейджърите често водят към крайни прояви на бунт и посягане към наркотични вещества в опит да се справиш с всичко, което ти тежи, и Том не прави изключение от това правило. След поредна безпаметна нощ и няколко шева на главата обаче, той като че ли се уплашва от посоката, в която е тръгнал, и решава да потърси помощ при леля си Джорджи – още една психически съсипана душа.
Романът „Добри дни, лоши дни“ е идеален пример за това как всеки може да се пребори с вътрешените си демони и да изплува от бездната на отчаянието с помощта на близките си хора. Независимо дали си тийнейджър, баща, борещ се с алкохолизма си, или жена, която според социалните порядки е твърде възрастна, че да забременее, при това от бившия си, всеки има своите възходи и падения.
Маркета е създала една изключително динамична книга с множество диалози и немалко разменени имейли (любим сюжетен похват на много писатели). В своя роман тя иска да ни покаже колко е важно да виждаме вътре в себе си, да допускаме останалите до нас, дори когато ни се струва непосилно да разкрием истинските си чувства, както и никога да не забравяме колко е важно да не изоставяме бойните си другари.
„Добри дни, лоши дни“ не е поредната сладникава тийн история, нито пък е прекалено драматична, пък и не е насочена само към младежите – техните родители също има какво да научат от нея.
Посланието на финала определено ми допадна, както и основната идея, струяща от творбата – тази за семейството и колко е трудно понякога да го запазиш истинско, когато не знаеш правилния път, пътя към дома…
Прочетете също и ревютата на Цветомира и Катрин за „Спасяването на Франческа“.
