На пръв поглед ни се струва, че писането е изключително самотен занаят. Може би ще се изненадате да научите, че работата на много велики писатели – независимо дали те са били поети или писатели, философи или есеисти – всъщност е плод на литературно сътрудничество. Представяме ви някои от най-динамичните и любопитни приятелства в световната и в българската литература.
Андерсен
Чарлз Дикенс и Ханс Кристиан Андерсен
Първоначално двамата велики писатели споделят взаимното си възхищение. Приятелството им обаче не издържа дълго. Повод за раздора е твърде продължителното възползване на Андерсен от гостоприемството на Дикенс. Авторът на любимите приказки на малки и големи най-накрая си тръгва, но английският писател прекратява всякакви контакти с него. Ханс Кристиан докрая на живота си не разбира защо.
Оскар Уайлд и Брам Стокър
Стокър, авторът на “Дракула”, ухажва бившата годеница на Оскар Уайлд. Когато чува новината за годежа на Флоранс и Стокър, авторът на “Портретът на Дориан Грей” напуска Ирландия и рядко се завръща.
Мери Шели и Джордж Байрон
През лятото на 1816 г. лорд Байрон кани Мери Шели (тогава все още Годуин) и Пърси Шели да отседнат в къщата му в Швейцария. От скука в „онова мокро, нерадостно лято“, те започват да си съчиняват фантастични истории за развлечение. Вдъхновена от тях, Мери Шели създава „Франкенщайн“, а Джон Полидори (приятел на Байрон) написва “Вампирът” – предшественик на романтичния вампирски жанр. Останалото е история…
Хемингуей и Фицджералд
Ърнест Хемингуей и Ф. С. Фицджералд
Двамата гиганти на модерната класика се запознават в парижки бар през пролетта на 1925 г. Литература, мъжественост и алкохол. Това са трите стълба, на които се гради едно трудно за разбиране приятелство. „На Хемингуей му харесваше толкова да измъчва, колкото на Скот Фицджералд да страда. Тяхното приятелство се градеше на взаимната им нужда от разрушение“, пише Скот Доналдсън в документалния роман „Хемингуей срещу Фицджералд, възход и падение на едно литературно приятелство“. Фицджералд се заслепявал от властническите нотки в нрава на Хемингуей и бил очарован от военните му подвизи, от страстта му към лова, от начина, по който се отнасял към жените, от литературния му гений. Хемингуей обичал да демонстрира мъжественост пред своя приятел, но никак не харесвал Зелда Фицджералд, което се оказало ябълката на раздора в дружбата на двамата писатели.
Капоти и Харпър Ли
Труман Капоти и Харпър Ли
Капоти и Харпър Ли израстват заедно, били съученици и съседи. По-късно тяхното приятелство прераства в литературно сътрудничество, което ражда два изключително романа: “Да убиеш присмехулник”, награден с Пулицър и първия документален роман “Хладнокръвно”.
Джак Керуак и Алън Гинсбърг (на заглавната снимка)
Двамата се запознават в Колумбийския университет. Увличат се по наркотици, секс и литература, и имат доста съмнително обкръжение. Основоположниците на бийт поколението пътуват заедно и създават творби, които бележат цяла една епоха. Смята се, че Гинсбърг е имал чувства към Керуак, които останали несподелени.
Михаил Булгаков и Юджийн Лайънс
Според Борис Соколов, автор на книгата „Тайните на руските писатели. Разшифрованата руска литература”, американският журналист и писател Юджийн Лайънс е бил връзката на Булгаков със западния свят и е повлиял за написването на знаменития роман “Майстора и Маргарита”.
Христо Ботев и Любен Каравелов
Двамата големи българи живеят в Измир по едно и също време. Каравелов списва “Свобода”, вестникът, в който Христо Ботев публикува много свои творби, включително стихотворението “Делба”, което е с посвещение „Любену Каравелову“. Раздорът в приятелството им се поражда от противоположните им идейно-политически възгледи. Въпреки пререканията Любен Каравелов изпраща Ботев, който се качва на кораба “Радецки” с думите: “Бог да ви е на помощ!”.
Кръгът „Мисъл“
Четиримата от кръга “Мисъл”
П. П. Славейков открива таланта на 19-годишния Пейо Крачолов и му дава псевдонима Яворов. Легендарна е любовната история между сестрата на Петко Тодоров Мина и поета, който създава стихотворението “Две хубави очи”, вдъхновен от нейната младост и чистота.
Четиримата от кръга Мисъл променят българската литература. Животът на д-р Кръстев, П. П. Славейков, Петко Тодоров и П. К. Яворов е подчинен на една обща каузата – модернизирането на нашата литература.
Дора Габе и Елисавета Багряна
Дора Габе и Елисавета Багряна
В интервю от 1988 г. Багряна казва: “Нас с Дора цял живот ни обявяват за вечни съпернички и смъртни врагини, а ние сме големи приятелки. Веднъж занасяха Дора, за да ни скарат: „Лиза е опасна, само как ти открадна Боян Пенев!“ А Дора ги погледна съвсем
спокойно и им отвърна по достойнство: „Боян Пенев е голям мъж и той може да има две жени!“ Клюкарите млъкнаха като попарени, а в случая Дора прояви характер. Неслучайно съм й посветила стихотворението „Нестинарска съдба“, където казвам, че участта на българката е такава: все да танцува върху жар.”
Факт обаче е, че проф. Боян Пенев избира Багряна, а сетне и годеникът на Дора Габе – Александър Ликов прави същия избор.
Стефан Цанев и Георги Марков
Стефан Цанев е един от най-близките приятели на Георги Марков преди той да напусне България през 1969 г. За приятелството си с публициста Георги Маков разказва Цанев в интервю, което е част от книгата “Убийте Скитник”.
“Нашата истинска дружба обаче започна може би 1965-1966 г. Тогава аз бях разведен, той полуразведен, бяхме свободни млади мъже. Той имаше БМВ, щуреехме с колата и най-важното беше, че живеехме почти непрекъснато в творческия дом на Боровец…Там условията бяха много приятни, събирахме се все такива хайвани. Отивахме още през септември-октомври, изгонваха ни за Нова година, след това през февруари заминавахме пак и стояхме до май.
…Дечко Узунов, Филип Кутев от по-възрастните, Цветан Стоянов, Любо Левчев, Любен Станев, Павел Вежинов. Там живеехме, всеки си имаше стая, храната беше евтина, имаше много време за работа. Вечер се събирахме в хола, където имаше камина. Там обменяхме всичките мисли, които ни вълнуваха.”
