fb
Ревюта

Искрено приятелство и преданост в „Играчката на ветровете“

2 мин.

Играчката на ветровете - Румен ИванчевВиждайки “Играчка на ветровете” (изд. „Жанет 45“) на Румен Иванчев, а в последствие и четейки я, изпитах някакво носталгично чувство. Напомни ми за моето детство и за вида на някои от изданията, които тогава съм разгръщала и четяла. Знам ли, това може би се дължи и на илюстрациите, дело на Любомир Михайлов. Някак изчистени от много детайли, а контрастът между добро (топлия вятър) и лошо (студения вятър) се усеща чрез формите и цветовете – заоблени и жълто-оранжево-червени за първото, остри и сиво-сини за другото.

В приказката „Играчката на ветровете“ главният герой е малък ветропоказател. Както сами се досещате, ветропоказателите, освен да сочат посоката на вятъра, друго не могат да правят, защото все пак са ограничени от 360-градусовите си възможности. Този обаче се оказва различен. Поставен е на върха на Градския часовник по времето когато започва да духа Южният вятър. Ветропоказателчето петле (такава е неговата форма) се сприятелява с този топъл вятър, както и с часовника, а така летните дни се превръщат в безгрижна игра, по време на която то с удоволствие е обърнато в правилната посока – юг.

Всеки сезон обаче е с начало и край. Лятото отстъпва място на есента, а тя, от своя страна, подканва лястовиците и южняка да се приготвят да отпътуват за други места, защото през зимата е ред на друг вятър (Северен) да определя правилата, както и посоката на ветропоказателите. Петлето не желае да се съгласи с промяната и решава да остане вярно на приятеля си – Южния вятър. Северният е изненадан от упоритостта на малкото петле, което при всяка отдала му се възможност сочи посока юг, а не тази, към която го обръща с ледения си дъх вятърът. Старият часовник от кулата окуражава малкото петле и заради подкрепата си, също като ветропоказателят, плаща висока цена. Но думите му: „– Винаги идва топло след студеното-о-о!“ се оказват верни. Дали петлето ще успее да посрещне своя приятел, идващ с настъпването на пролетта?

Това е история за искреното приятелство и предаността, които всеки малък човек е добре да среща, разпознава, търси и желае, за да бъде щастлив с хората около себе си.

Книгата е номинирана за Наградата за най-добра детска книга “Бисерче вълшебно” 2016 в категория “Откриватели”.

Автор: Искра Йорданова

Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.