Чела съм разказите на Цвета Стоева a.k.a sovichka избирателно и рядко. Напоследък тя пишеше още по-рядко*. Заради книгата, както сподели тя на промоцията в “Склада” (вижте галерия от събитието). Не знам какво очаквах да намеря в този сборник нейни разкази, но открих съвсем различни неща. Не ми се искаше да въприемам “Мъже” като стандартен чик-лит, но всъщност тя е доста близо до това определение. Не мисля, че на много мъже би им било интересно да четат за душевните терзания и любовните несполуки на героинята Катя. 

Макар да е доста далече от “Сексът и градът” (и много над тази книга като литературни качества), всъщност “Мъже” разказва историята на необвързаните жени в София, такава каквато част от нас я изживяваме или сме я преживяли. Цвета Стоева пише за истинските неща от живота, за болките и усмивките, за очакванията и разочарованията. Без подправки и украси - просто действителността. 

Докато прочитах разказ след разказ, се замислих колко депресивна би могла да бъде тази книга за някои хора. Защото “Мъже” носи и болка, и удовлетворение, и екстаз, и разочарование. Но не стилът е разочароващ или историите. Тъжното е, че всеки може да намери себе си в този сборник - без значение от пола. Всеки е бил герой поне в една от историите, разказани увлекателно и на един дъх. Всеки се е опитвал да бъде морков, яростно отричайки доматената си същност ;) И в последствие, рано или късно, е разбирал, че е невъзможно. 

Последната част на сборника събира интензивен курс с “Уроци по любов”. С нетърпение очаквах да стигна до тази част още от момента, в който прегледах съдържанието. Винаги съм възприемала житейските уроци, представени директно, като загубена кауза. Не обичам да ми казват какво да правя. Но навлизайки по-дълбоко в света на тези “Мъже”, знаех, че тези уроци няма да са като другите. Разказът за една неочаквана, непредвидена и всепоглъщаща връзка, не е урок или поучение. Поне не за читателите. Той представя най-завършената любовна история в сборника. 

Ако си търсиш книга за плажа - не знам дали бих я препоръчала. Ако не искаш да се замисляш над някои неща от личния си живот, по-добре не хващай “Мъже”. Има шанс да се самоанализираш, вместо да се забавляваш.

* По принцип смятам, че да се издадат на книга разказите от някой блог е безсмислено и разточително. От гледна точка на хартия и на време.

Written by :

Диана Кошеджийска

 

Коментара (0)

Следете за нови коментари с RSS

Име

Email адрес

Уеб сайт

Заглавие

Коментар

smaller | bigger

Subscribe via email (Registered users only)

I have read and agree to the Terms of Usage.

Добави коментар Preview

• "Момчето с раираната пижама" - животът сам изгражда човека (2010-07-18)
• Оранжева приказка... (2010-07-16)
• Вампирска зараза (2010-07-12)
• Когато всички си тръгват (2010-07-11)
• Череша с гравитация (2010-07-10)