Една жена и един мъж
                         И едно дете
                И мъжът спи с много жени
И една болест...
                         И...
                                              Край...

На пръв поглед „Отива една жена при лекаря” на Рей Клуун изглежда като сантименталната трагедия на едно семейство.

Първоначално. После разбираш, че това е ежедневната трагедия на много семейства. Може би и на твоето също. В края обаче осъзнаваш, че това не е трагедия, това е животът. Това е ракът, който е толкова безмилостен и жесток, колкото и самия живот, разликата е, че от него се умира. Умира се млад, с малко дете, с успешна кариера, със съпруг, който може би ти изневерява, но те обича, с много приятели, с много неосъществени пътувания, мечти, спомени.

Историята е като шамар за събуждане за живота, като шамар за всички заблуди и цялата наивност на света, който сами си градим. Ракът е като шамар за нас и хората, които ни заобикалят. Той идва неканен, настанява се удобно в тялото, близо до сърцето и остава докато не се превърне в край не на един, а на няколко живота. Той не щади нито болния, нито неговите близки. Неговата зловеща четка променя човека не само външно, отнемайки всяка капчица самочувствие и достойство, но предимно вътрешно, защото ограничен в земния си живот духът търси своите пълноценни мигове, своите истини.

"Отива една жена при лекаря" е книга, която се чете ужасно бързо, и същевременно е ужасно тежка, книга, която те разплаква поне 3 пъти до края. И не, не е сантиментална, напротив, на моменти тя е цинична, жестока, противна. Но именно това я прави и истинска, тя е изживяна и изстрадана. Тя е и близка до читателя, защото днес всеки има своята история за „Отива един човек при лекаря”. А когато имаш своята история няма как да останеш безразличен. Няма как в 2 през нощта 20тина страници преди края да не заплачеш, да плачеш, както не си го правил много отдавна, много далеч.

Отива една жена при лекаря и всичко се преобръща, сгромолясва, пропада, за да се случи нещо, защото трябва да се случи нещо след цялата болка, целия патологичен ужас на коварната болест, след като вече си останал „Без нея”.

„Без нея” вече всичко е различно... но краят е като ново начало.
Няма я едната жена...
Но мъжът е там
И той продължава спи с много жени
Но се загубва, за да открие в пустинята загубения смисъл на своя път със своята дъщеричка и в една малка каравана.

"Без нея" запазва буквалния стил и език на "Отива една жена при лекаря", но разплита нишката на историята за Стейн и Кармен в душевната пропаст, останала след смъртта на младата жена. Пропаст, събрала непризнатата и неразкрита скръб, притъпяването на болката с наркотици, алкохол и оргии, загубата на пътя, на целта, на живота като усещане за пълнокръвност.

За да последва събуждането с детски глас в една далечна страна насред нищото. Тогава светът отново опитва да бъде цял, да има смисъл. Тогава се появят и самооценката, разкаянието, осъзнаването. Появяват се усмивката, удоволствието от споделеното щастие. Защото тогава се открива и спасението, разбираш себе си и откриваш изхода в точно това, в което никога не си искал или могъл да признаеш. Защото Нея я няма, но любовта може да се спаси – в отречената нова любов, в детската усмивка и една Коледа на повече от 4000 км от дома.

Written by :

Павлина Радославова

 

Коментара (9)

Следете за нови коментари с RSS

Манол said:

Благодетелю: злобен, безсърдечен, неинформиран ли си--или просто тъп? "Първата книга точно това има за цел - да сплаши жените с диагноза рак на гърдата, а тези, дето не са я чули още да знаят, че ако им се случи, няма начин да не умрат." (Подписано от "благодетел".) Приятелю неизвестен-- 1% от всички хора, които умират по света всяка година (един от всеки сто!) умират от рак на гърдата. От тях повечето са жени, но има и мъже--засега един мъж на всеки сто жени, но процентът им расте всяка година. Към момента ракът на гърдата е водещата причина за смъртност при жените между 35 и 55-годишна възраст и втората водеща причина за смъртност при жените изобщо. И сега--наостри уши!--най-важното: 90% (деветдесет процента!) от ВСИЧКИ случай на рак на гърдата са лечими ако се диагностицират навреме! Проблемът е, че повечето хора (хвърли едно око в огледалото за да видиш един типичен техен представител) тънат в невежество и предпочитат да зариват главата си в пясъка, вместо да ходят на профилактични прегледи поне вефнъж в годината (по-добре--два пъти). Това (последното) би спасило хиляди животи. Измежду всичките ми познати, които са прочели "Отива една жена при лекаря" (десетки) няма нито един, който да не е плакал докато я е чел. При немалко жени (виж един от коментарите по-долу) реакцията е да си запишат час при мамолог. Слава богу, при читателката от този форум резултатът е бил отрицателен; абсолютно сигурно е, обаче, че ако книгата подтикне достатъчно жени към подобна крачка, при не една и две заболяването ще бъде уловено в начална фаза, което ще позволи те да бъдат излекувани напълно (за разлика от жената на главния герой, чийто рак е уловен след като разсейките са плъзнали по тялото). Дори и само това да е ползата от тази книга--тя е огромна. А ти по добре вземи я прочети вместо да пишеш безпросветни глупости. Защото--макар и анонимен--се излагаш ужасно. Анонимността ти те скрива от другите, но няма как да те скрие от самия теб.

report abuse vote down vote up

декември 20, 2009
Votes: +1

бла said:

	... Точно: коментарите отговарят на съдържанието на медията.
	report abuse vote down vote up

декември 17, 2009
Votes: -4

благодетел said:

	... Павлинче, ако на теб, мойто момиче,... Този коментар е изтрит от модераторите на сайта заради преминаване на границите на добрия тон. (Напомняме, че това не е сайт за жълти новини, а за книги, така че ще се радваме и коментарите да са подобаващи на съдържанието на медията - Алекс)
	report abuse vote down vote up

декември 17, 2009
Votes: -2

комерсиални книги от ниска проба, Lowly rated comment [Show]

Тотко said:

	да бе Кой ще ти чете такива книги - измишльотини. неприятностите в живота са достатъчно, че да даваме и пари за тях да ги четем.
	report abuse vote down vote up

декември 17, 2009
Votes: -2

Милена Ташева said:

	... Павче, страхотен текст. "Без нея" е по-лесна за преглъщане, но "Отива една жена при лекаря" е най-тъжната книга, която съм чела през миналата година.
	report abuse vote down vote up

декември 17, 2009
Votes: +1

Надежда Сиракова said:

... "Отива една жена при лекаря", толкова много ме разтърси, че още не съм готова за продължението. Мисля, че скоро няма да посегна към него.Може да ви се стори глупаво, но след като я прочетох веднага си записах час за мамолог и изкарах три кошмарни седмици докато дойде уречения час.Слава Богу, че всичко е наред, но това което искам да кажа е, че при мен имаше и практически последици от четивото.И не само това, разбира се....

report abuse vote down vote up

декември 17, 2009
Votes: +3

Павлина Радославова said:

	... Всяка книга си има момент.
	report abuse vote down vote up

декември 16, 2009
Votes: +2

Александър Кръстев said:

	... Тези книги вероятно няма да ги прочета скоро. Напомнят ми два много тъжни филма обаче. Единият е "Love Happens", който е повече тъжен, отколкото романтична комедия. И още по-тъжният "Seven Pounds", където Уил Смит прави най-добрата си роля досега. Няма да възкликвам като Моканина, знаем си колко е прав...
	report abuse vote down vote up

декември 16, 2009 | url
Votes: +0

Име

Email адрес

Уеб сайт

Заглавие

Коментар

smaller | bigger

Subscribe via email (Registered users only)

I have read and agree to the Terms of Usage.

Добави коментар Preview

• Някой отдолу... (2009-12-15)
• ПИФ, търсите ли си текстописец? (2009-12-15)
• "Кабулските лястовици" не могат да летят (2009-12-14)
• "Outliers" - Лигата на необикновените (2009-12-13)
• "Играта на ангела" (2009-12-11)