|
 "Моят хоризонтален живот" е най-добрата книга, която можете да подарите на приятелка. Тя е смешна, абсурдна и готина - тя е за момичета, които са естествени и не се срамуват от глупостите, които са правили, защото имат достатъчно чувство за хумор да се надсмиват над собствената си драма.
И понеже реших тази вечер да разчупя малко начина ни на поднасяне на впечатления за книгите, вижте първото ми видеоревю, посветено именно на книгата на Челси Хендлър. |
| Последна промяна ( Понеделник, 06 Септември 2010 13:23 ) |
|
|
|
Какво става, ако думата “Аз” изчезне от речника на хората? Ако “ние” ставаестествено обозначаване на принадлежност, а идеята за индивидуалност е незаконна и считана за срамна и отвратителна? Първото впечатление от “Химн” на Айн Ранд е именно сложната конструкция на изреченията, която изключва личната гледна точка. |
| Последна промяна ( Неделя, 05 Септември 2010 15:25 ) |
|
|
Аз съм като в сички гарги и повечето жени – падам си по лъскави неща и красиви дрънкулки. Такава съм и като читателка – обичам хубавите корици, добре изпипаните описания на гърба и оригиналните (ако може – загадъчни) заглавия. Разбира се, този начин за подбиране на четиво твърде често ме разочарова и затова в редките случаи, когато успея да се преборя с гаргата (и жената) в себе си, аз се сдобивам с непретенциозна на пръв поглед книга, която може и да не радва окото, но със сигурност топли душата.
|
| Последна промяна ( Събота, 04 Септември 2010 00:04 ) |
|
|
|
 Вероятно през ума на всяка девойка е минавала мисълта, че приятелката й има по-хубава съдба от нейната. Точно така си мислят двете героини в „Чуждото е по-сладко” – Марта и Елайза.
Животът на двете сестри е устроен по съвършено различен начин. Марта е омъжена с две деца, живее в голяма къща с красива градина и всекидневните й грижи са изцяло свързани с мъжа и децата й. По-малката й сестра Елайза е щурата глава в семейството, която живее с приятеля си и работи като музикален редактор. Нейните грижи се свеждат до това как й стоят поредният чифт дънки „Miss Sixty” и кой нов клуб да посети. |
| Последна промяна ( Четвъртък, 02 Септември 2010 14:48 ) |
|
|
 Често мислим, че няма човек, който да разбира самотата ни. Че тя е единствена, дълбока и няма аналог по тъмен цвят и причина. Друг път - не търсим отдушник,
не обясняваме душевното си състояние. Просто в света ни прониква човек, чиято драма странно прилича на нашата. Взаимно се прилепваме и се търсим, за да се
подкрепим в различността си и да не се чувстваме чужди в собственото си тяло.
|
| Последна промяна ( Сряда, 01 Септември 2010 14:13 ) |
|
|
|
|
|
|
|
Страница 1 от 49 |
