fb
Ревюта

„Нацията новатор“ – Start-up наръчник за държавници

2 мин.
naciyata novator

naciyata novatorВероятно знаете прекалено малко за Израел – за „младостта“ й като държава, за своеобразната й географска изолираност, за постоянните войни, на които е изложена, за жените воини в наборната израелска армия (далеч по-страшни от амазонките). Но пък сигурно можете да изброите много имена на успели личности с еврейски произход. Замисляли ли сте се обаче как една страна в положението на Израел се справя с неблагоприятните външни условия и в момента е една от най-добре развиващите се икономики? Това правят Дан Сенов и Сол Сингър в своята „Нацията новатор“, за да създадат книга-трепач за историята на израелското икономическо чудо.

Учебникът (ами да – това е един истински учебник по съвременна технологично-политическа история на Израел) е на практика уникално изследване с участието на над 100 интервюирани, всеки от които през живота си е управлявал десетки милиони долари. Всички те дават отговор на питанките за причините за успеха на start-up нацията (както би трябвало най-точно да бъде преведено заглавието на книгата и със сигурност щеше да привлече още по-голям интерес). „Нацията новатор“ може да бъде четена и като справочник с добри инвеститорски практики, просто защото представя десетки опити за създаване на успешен бизнес почти от нулата.

Отговорите са трудни, но авторите ги намират отчасти в опита и връзките, които израелците получават по време на 3-годишната си задължителна наборна служба, в насърчаването на (и на практика след) неуспехите на новите инициативи и най-вече в това, че през няколкото десетилетията на своето съществуване Израел е управлявана от своите ръководители точно като start-up.

Въпреки наличието дразнещи коректорски „недоглежданки“, книгата се чете през цялото време като фичър на сериозно икономическо издание. Все едно четете 250 страници аналитичен материал в Wall Street Journal, посветен на израелското икономическо чудо.

Защо е суперважно, че книгата е издадена у нас? Защото тази книга със сигурност трябва да попадне в ръцете на българските политици (нищо, че не е точно „Винету“), за да си помислят дали имат смелостта да скочат. А може просто да откраднат някоя и друга добра практика…