Тази книга е късметлия – изобщо не очаквах да я харесвам, но й се получи накрая. Не съм фен на Сет Годин, но явно има защо милиони хора да се вдъхновяват от текстовете му. „Племена“ не е точно това, което очаквате. Но ако все още търсите искрицата да поведете самите себе си и хората около вас по пътя на една идея, може би Сет и неговите есета ще я запалят.
Защо казвам есета? „Племена“ е много разхвърляна книга без ясно различима концепция. И на практика тя доказва теорията на Годин, че днес е по-важно да си „еретик“, отколкото традиционалист. Самият факт, че дори аз преобърнах отношението си към книгата някъде по средата, е показателен. И дори накрая човек разбира, че това е основната цел на автора – „Повечето хора ще ме атакуват за текста, който току-що прочетохте… Могат да кажат, че книгата е твърде неорганизирана, че не е достатъчно практична…“. Факт, че всеки лидер сам избира как да води племето си. И дори в началото „индианците“ му да не са съгласни, най-верните привърженици остават лоялни и следват.
„Племена“ е книга за лидерите. Книга за това как можеш да повярваш в себе си и да привлечеш повече хора за идеята си – за начините, по които да го направиш, за реакциите, които ще усетиш, и разочарованията, които може би ще изтърпиш. Всъщност книгата Е достатъчно практична и се чете бързо.
И за да разберете защо Сет Годин наистина е име и човек с племе, разгледайте „приятелчето“ към „Племена“, създадено с помощта на 60-тина от най-верните членове на племето на Годин:
