„- Приятели? – изстена генералът. – А откъде знаете, че са приятели?
– Естествено, не знам – каза Давънпорт. – А вие откъде знаете, че са врагове?”
Сигурна съм, че ще прозвучи като клише, но си мисля, че всеки читател има любим писател, който е главният виновник за неговата книжна страст. Първият автор, който му е разкрил света извън детските приказки и който е погъделичкал фантазията и ума му, посявайки семето, наречено „желание за четене”. За мен това беше Клифърд Д. Саймък. Книгата „Всичко живо е трева” е нещо много лично за мен. В тинейджърските ми години тя за първи път ме накара да чета цяла нощ, докато съмне. Заради нея посегнах и към други книги на автора, тъй като бях жадна за още странни идеи, а Саймък е незаменим в това. Ето защо преиздаването на романа от издателство „Colibri“ ме развълнува силно. Бузите ми са поруменели, все едно съм малко дете, получило коледен подарък, макар и малко след Коледа. Тази книга лежи в сърцето ми, а новата корица е изумителна. Сигурно няма да ми повярвате, но точно така си представях цветята, особено като по-малка, точно толкова лилави и прекрасни.
Клифърд Д. Саймък пише научно-фантастични и фентъзи разкази и романи. Американският писател има три награди „Хюго“, една „Небюла“ и още много други отличия за фантастика. Книгите на Саймък са приятни и леки за четене. Той винаги предлага на читателя някоя шантава идея и често поставя хората – както героите си, така и читателите – пред изпитанието да приемат тази идея. Саймък се вълнува от изненадите, които вселената може да предложи на човека. Често в романите си той засяга темата за съседни светове, паралелни на нашия, и огъването на времето и пространството в тях („Градът”, „Паралелни светове”, „Отново и отново” и тн.)
„Всичко живо е трева” не прави изключение. Тя също отваря пред съзнанието на читателя хиляди 
портали към други светове – въпросът е как той ще реагира на тях? Романът започва характерно леко, с приключения и загадки, докато в един момент не навлезе в дълбокото като истинско изследване на психиката на човека и пукнатините на човешкото общество.
Историята разказва за провинциалното градче Милвил, което едва ли е случайно, имайки предвид, че писателят е роден там. Малкото градче е обградено от невидима преграда-похлупак, която отделя обитателите му от останалия свят. В началото хората смятат, че това е шега и заговор, а по-късно им е трудно да повярват, че извънземна раса се опитва да се свърже с човечеството. Идеята за извънземни във формата на прекрасни лилави цветя на пръв поглед е абсурдна, но точно в това се състои майсторството на Саймък. Той може да те убеди в най-странната идея с всяко свое изречение, което като водовъртеж те засмуква в приключенията и някъде между мислите и действията на главния герой ти разбираш, че Саймък не просто е пуснал идеята за извънземни, той е изследвал един цял свят, не друг, а нашия собствен.
Реакцията на хората, тяхната настройка при сблъсъка им с един напълно различно разсъждаващ разум ни води към много въпроси, на които да отговорим, въпроси за самите нас. Какво означава да се поставиш на мястото на другия и да се опиташ да мислиш извън кутията на собствените си предразсъдъци и ограничения? Къде е границата на разума, когато гордостта и страхът от неизвестното тегнат над теб? Дали винаги знаеш коя постъпка е правилна? В този прекрасен роман Саймък успява да поднесе отговорите по интересен и ненапрягащ начин.
„Всичко живо е трева” е сред най-добрите творби на писателя, но има и много други и понякога се питам дали някой ще издаде още от неговите фантастични съкровища. Както всяка сладкодумна история на писателя, и този път Клифърд Д. Саймък не пропуска ловко да изследва поведението на човешкото общество, в случая в непозната ситуация спрямо един различен вид разум. И някъде сред приключенията и загадките фантастът изтъква любовта към красотата и доброто като една от най-големите човешки ценности и ни напомня, че именно тя води човека напред по пътя на творческия и нравствения прогрес.
