fb
БлогБлогове

10, много по 10

2 мин.

Беше топло, много топло. В нюзрума на спортната редакция на БНР, където бях на първия си и оказал се единствен журналистически стаж между семестрите в университета, очаквахме поредния резултат на Калоян Махлянов-Котоошу от летния императорски сумо турнир. Наскоро беше победил великия шампион йокодзуна Асашорю и напредваше усилено. Аз междувременно пишех ревю за личния си блог – трето за последната една седмица. После дойде идеята. Днес Идеята „Аз чета“ става на 10 години.

Правенето на ретроспекции за кръгли (и обикновени) годишнини е толкова изтъркано, че дори обявяването му за изтъркано се е превърнало в гигантско клише. Обаче 10 години са страшно много време – една трета от моя живот, половината от живота на немалка част от екипа, десетки хиляди прекарани в четене часове (и още толкова, прекарани в разговори за прочетеното), доста на брой министри на културата, хиляди страхотни хора, с които сме се срещнали. И най-голямата ми надежда – още хиляди, на които да сме помогнали да обикнат книгите.

Иначе цифри има, разбира се – повече от 2000 ревюта (по минимум 2 на ден през последните няколко години), над 1,5 млн. уникални посетители през годините, 111 регистрирани автори с поне по 1 текст (средно по 40 на автор в настоящия вариант на сайта), 200 уникално готини читатели в специалната ни рубрика „Как четеш“, 1 неповторим като вдъхновение съпътстващ проект, заживял свой собствен живот – фондация „Детски книги“ и едноименният сайт.

Но не тези цифри са важни, важното е, че вече 10 години животът ни не се измерва с броя на прочетените книги, а с броя на хората, които сме довели по-близо до книгите. Благодаря на всички, които направиха „Аз чета“ част от своя живот.

Честит празник, приятели!

Алекс „Аз-не-чета“ Кръстев

Снимка: Последният дизайн на блога „Аз чета“, преди през 2009 година да се преместим от Blogger-платформата. 

[ + ]