fb
10, които...От издателстватаСпециални

10 цитата от Ивинела Самуилова

3 мин.
Advertorial

Вече 10 години историите на Ивинела Самуилова получават възторжени отзиви от почитателите на литературата. Тя е автор на девет книги, а сред отличията, които е получавала от името на читателите, са първо и второ място в националния конкурс „Книгата, която ме вдъхновява“, призът „Носител на всенародната любов“, четвърто място в националната литературна надпревара „Моята любима книга“ и голямото признание „Любима книга на България“.

През април писателката празнува рожден ден и по този повод ИК „Хермес“ организира „Месец на Ивинела Самуилова“ във всички свои книжарници, а ние ви представяме 10 вдъхновяващи цитата от нейните книги.

„Човек, като не знае какво го чака, трябва все добро да мисли, добро да говори и всякога да благопожелава.”
„Бабо, разкажи ми спомен“

***

„Можеш толкова небе да побереш, с колкото любов си разширил сърцето си.“
„Къде отиваш, пътнико?“

***

„Никой и нищо не може да те направи щастлив, ако нямаш съответното отношение за щастие вътре в себе си.“
„Животът може да е чудо“

***

„Нещата на този свят, чедо, са гатанки от небето. Нашата задача е да се опитаме да намерим правилните отговори.“
„Гатанки от небето“

***

„А той, човек, ако не умее да се смее, как ще умее да обича? Не можеш да обичаш, ако сърцето ти е бучка лед. Смехът е път към любовта – той топи напрежението и разсейва яда.“
„Жената, която търсеше любовта“

***

„Където има любов, не само има прошка – всичко има.“
„Ако животът не е чудо“

***

„Седи си, значи, българинът на чардака, неговата свещена площадка насред космоса, под асмалъка с нависналите, пълни с божествена кръв гроздове, а пред него е Рила, пред него е Пирин, пред него е Родопа, пред него е Стара планина. Пред него е мащабът!“
„Тъй рече баба Ега“

***

„Душата на едно място не е в обектите от туристическите справочници, а в духовното съдържание, което посетителят открива и отнася със себе си.“
 „Пътеписи за душата на България“

***

„Едва ли е възможно човек да си спомня за своите баби, без да му замирише на любимите бабини гозби. Обонянието, казват, е сетивото на спомените. Може и така да е, защото със сигурност спомените от онова свещено пространство, наречено „при баба“, където сме се чувствали най-обичани, най-специални, най-защитени, най „у дома“, винаги са обгърнати с неустоимо ухание.“
„И замириса на бабини гозби и спомени“

***

„Има такива места, които играят ролята на врата, която се отваря за всеки, стигнал дотам. Врата, която отвежда далеч от баналността, от дребнавостта, от суетата. От въображаемото възприятие за истинската стойност на живота и на неговия смисъл. Врата към друга реалност, в която неясните и заглушавани копнежи на сърцето намират пристан, щастието придобива истински смисъл, а неспокойният дух въздъхва омиротворен.“
„Бабо, разкажи ми спомен“

Може да прочетете любопитно интервю с писателката в сайта на ИК „Хермес“ тук или да си припомните участието ѝ в нашата видео рубрика „Писателите“ тук.

Снимки към публикацията: ИК „Хермес“; Книжарница „Хермес“ – Стара Загора; Книжарница „Хермес“ – Хасково; Книжарница „Хермес“ – Варна

[ + ]