fb
10, които...Специални

8 цитата от „Вселената на раменете ми“ на Дженифър Нивън

5 мин.
"Вселената на раменете ми " на Дженифър Нивън

Днес ви предлагаме 8 цитата от „Вселената на раменете ми“ от Дженифър Нивън (изд. „Enthusiast“) , авторката на тоталния хит „Всички наши места“, който вече можем да гледаме и по Netflix. Трудно е да останете безразлични и към „Вселената на раменете ми“, ако обичате YA жанра. Чрез главната си героиня, Либи, авторката отваря важните въпроси за често свързаните паничско и хранително разстройства, които може да развие всеки един от нас, както и за много рядкото когнитивно нарушение, с което живее момчето в тази красива тийнейджърска история.

– Защо хората се вълнуват колко съм дебела, а? – Тя не отговаря, просто взима ръката ми и я задържа в своята. Няма нужда да отговаря, защото няма отговор. Освен, че малките хора, малките отвътре, не харесват да си толкова голяма.

„Въпросът е, че не знам какво означава да виждаш света като останалите. Може да не разпознавам лицето си в огледалото, да не мога да ви кажа как изглеждам, но не мисля, че познавам по-малко себе си сега, отколкото щях да се познавам без прозопагнозията. Същото важи за родителите и братята ми, за приятелите и Либи. Познавам всяка подробност, която ги прави такива, каквито са. Те могат да се видят и виждат едно и също, но аз трябва да се постарая повече, за да знам какво има зад лицето. Все едно, че разделям човека на части и после събирам наново. Препостроявам го така, както построих Шиткикър за Дъсти.
Това съм аз.
Това прави ли ме специален? Малко. Защото трябва наистина да работя здравата, за да науча всеки човек, и тук не говорим само за цвета на кожата или очите, или за секси атрибутите. Тук става дума за сериозни неща като как светва лицето му, когато се засмее, или как се движи, докато върви към теб, или как луничките рисуват звездна карта около носа му.

Дженифър Нивън

„Баща ми е едър и хубав мъж. От онези, за които казват, че са солта на земята. Умен (шеф на отдела на IT сигурност в една известна компютърна компания), но с меко сърце. След изнасянето ми от старата ни къща на него не му беше никак лесно. За мен беше ужасно, но за него беше много по-зле, особено когато започнаха да го обвиняват, че не е догледал нещата, че ме е тормозил психически. Пресата не можеше да си представи как иначе бих могла да стигна до тези епични килограми. Не разбраха нищо за лекарите, по които ме водеше, за диетите, които опитвахме една след друга, и за всички положени грижи, въпреки че сърцето му скърбеше за загубата на жена му. Не виждаха храната, която криех от него под леглото си или в дъното на гардероба. Нямаше откъде да знаят, че наумях ли си нещо, никой не можеше да ме разубеди. А аз си бях научила да ям.“

Нищо не сближава хората така, както осъждането на някого, и дори когато сме направили нещо лошо, то не оправдава хората, които съдят отстрани…

На стълбите я прегръщам през кръста и я притискам до себе си. Тялото ѝ е твърдо и сковано, сякаш е направена от дръжка на метла и мрамор. Искам да я попитам защо е такава, винаги настръхнала, контролираща и зла. Питам се къде е веселата Карълайн в момента. Дали онзи ден по телефона говорих с истинската Карълайн, или беше просто щастлива случайност? Дали тази нова, по-бляскава версия е погълнала напълно старата? Искам да я попитам има ли изобщо някого вътре? Но вместо това я притискам по-силно, прегръщам я с две ръце и се опитвам да изкарам онази срамежлива и усмихната Карълайн навън.

Много е лесно да дадеш на всеки каквото иска. Каквото очаква от теб. Но тогава губиш поглед върху нещата. Не знаеш докъде си ти и откъде започва фалшивата личност, онази, която се опитва да бъде всичко за всички.

Обяснява ми, че не е продължение напред, а крачка встрани. Това е всичко. Различен живот. Различен свят с различни правила. Ние не оставяме зад гърба си всичко старо, просто създаваме нов живот.


Хората, които си отиват, никога не спират да ти липсват. Странно е, че нещо, което не съществува вече, може да тежи толкова много – цял тон.

Прочетете ревютата за „Вселената на раменете ми“ и за „Всички наши места“ от Цветомила Димитрова и за „Всички наши места“ от Милена Трендафилова.

Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta20q4 при завършване на поръчката си. Вижте и всикчи кодове за отстъпка за читателите на „Аз чета“.