fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

БиблиотекаОткъсиСпециалниХудожествени

„Анна имала само една гордост: тя е опората на семейството“ – из „Аз съм българка“ от Петя Александрова

5 мин.

21 ноември 2019 година е много специален ден, защото именно днес е премиерата на една книга, която си заслужава не само да бъде прочетена, но и дълго да бъде пазена в библиотеката. „Аз съм българка“ (изд. „Сиела“) е написана от Петя Александрова и представя 40 истории на 40 изключителни българки от нашата история. Всички тези жени могат да служат за успешен пример и вдъхновение на днешните момичета, но за повече от тях се знае съвсем малко. Поне до този момент. Онези, които са разгръщали „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“ няма как да не си помислят, че „Аз съм българка“ е нейният достоен аналог, особено, когато видят, че 40 знакови български художнички са нарисували портретите на 40-те българки. Премиерата на „Аз съм българка“  е тази вечер в 18.30 часа в Missia23 в София, а ето и ексклузивен откъс от книгата, предоставен ни от издателство „Сиела“: 

 

Анна Пипева, търговка (ок. 1884 – неизв.)

Живяло някога в София момиче на име Анна. То имало дълги кестеняви плитки и мила усмивка. Най-много обичало да се разхожда в неделя с двете си приятелки в Борисовата градина: и трите били с красиви шапки и дантелени ръкавици като истински дами. Анна завършвала вече училище и се надявала, че баща й Димо Пипев, виден търговец на ликсозни платове и дамска конфекция, ще я прати да следва във Виена. Или в Париж. Там, откъдето идват в магазина му прекрасните копринени дамски нощници, корсети и фусти, украсени с фини бродерии и дантели.

За съжаление, понякога животът неприятно се обърква. Умрял бащата на Анна и семейството изгубило своята главна опора. Пет момичета и две момчета останали сираци. Анна, най-голямата, се чувствала задължена да бъде първа помощничка и съветничка на майка си. Но какво да направи, как да замести баща си? Вярно, магазинът бил в центъра на София, между улица „Съборна“ и улица „Леге“. Вярно, че благодарение на работливостта и опита на г-н Пипев търговията дотогава вървяла добре, но сега? Проблемът бил такъв: според законите в страната търговци можели да бъдат само мъжете. Да, на жените им се разрешавало да вършат всичко, каквото и мъжете търговци, но само ако съпрузите им писмено дадат разрешение за това. Обикновено съпрузите не давали такова разрешение. В този закон не ставало и дума за неомъжени девойчета като Анна, все още с пръстчета, изцапани от мастилото в училище.

Тя не знаела какво я чака и всъщност не разбирала много от търговия, но решила да опита. След много години разказвала на собствените си деца: „На единия ден бях ученичка с престилка, а на другия ден – търговка в един от най-големите магазини в София. Не ми идеше и наум даже какво ме очаква…“.

Анна нямала нито специално образование, ното стаж. По това време единствено в Свищов имало търговско училище, но то било само за мъже. Синеокото девойче, решително, енергично и предприемчиво, си спомнило, че баща му казвал: „Клиентът се печели не толкова с хубава стока, колкото с вежливост и усмивка“. И тя се усмихвала колкото се може по-често, макар че понякога й се плачело, но мисълта, че семейството разчита на нея, я възпирала да не избяга. Трябвало много да внимава не само в сметките, но и в отношенията си с останалите опитни търговци. Някои от тях се надявали „хлапето“ да се откаже. Други й се присмивали с повод и без повод. Трети се постарали да я изплашат или да я измамят. Нейните предишни продавачи напуснали. Била принудена да вземе други и да ги въвежда в работата, макар че самата тя била нова и неопитна. Наложило й се да порасне много бързо. Срещала се с производители, които се възползвали от нейното незнание, за да спечелят. И с банкови директори… И с доставчици… С нахални и капризни клиенти… До късно през нощта, докато другите спели, тя стояла сведена над търговските тефтери или пишела писма до стари клиенти. Забравила за Виена и Париж, както и за неделните разходки в Борисовата градина. Имала само една гордост: тя е опората на семейството, тя храни всички други вкъщи. Имала само една радост – в магазина влизали все повече хора.

След пет години вече никой не си спомнял как е изглеждала в първия си работен ден – слабичко момиченце, смутено, объркано, разтреперено. След като Анна се омъжила, на нейно място дошла сестра й Олга. И вече на никого в големия столичен град не му се виждало странно и нередно, че сутрин с ключове в ръка пред магазина се изправя една млада и красива дама. Жена търговка? Защо не…

 

Ако този откъс ви е харесал, може да поръчате „Аз съм българка“ от Ozone.bg с 10% отстъпка с код azcheta и безплатна доставка.

[ + ]