fb
Ревюта

“Проектът Лазар” – роман за човешкото достойнство и страхове

3 мин.
proektat-lazar

proektat-lazar“Проектът Лазар” е отличен с National Book Award и National Book Critic Circle Awards. Авторът е роденият в Босна Александър Хемон, когото сравняват с Набоков, а сюжетът е вдъхновен от една истинска емигрантска история на евреин. Това накратко, а сега…

Впечатлена от съветите на Чък Паланюк как се пише, които продължаваха да витаят в мислите ми, още в началото на романа си спомних как той казва: “Най-добре е да “пакетирате” свой герой с друг и то доста бързо. Съедините ги и нека действието да започне!”. Александър Хемон прави точно това – главният герой Брик среща стария си приятел Рора и случките шеметно започват да се изреждат една след друга в тяхното общо пътуване, в тяхното общо търсене на една забулена човешка съдба, нейните тайни и истини. И тук имаме преплитане на минало и настояще, но то е толкова небрежно щриховано и така покорно-смирено издълбано в основата, че далеч не дразни читателските сетива и не те оставя с горчив дъх на клише в устата. Така всъщност е написан целият роман – леко, въодушевено, описателно, с леки моменти на ирония, забава, смях и вицовете за Пульо и Сульо. А същевременно голямата трагедия, която е начало и край на сюжета, си върви успоредно, драматично, силно впечатляващо, като бучка в гърлото, когато ти се плаче, но трябва да се сдържаш да не го направиш. Събитията се леят като пороен дъжд от думи, увличат те в мъглата си, а “чийзбургерите пристигат в цялото си мазно великолепие”.

Не знам каква степен от историите на Рора е измислица в “Проектът Лазар”, не знам кои съвпадения в тях са истински и дали наистина Рора винаги е печелил залагането на фасове – изключвам основната линия на сюжета, която вече споменахме, че е вдъхновена от истинска история. Това, което знам обаче, е че книгата ми хареса. Стилът на автора ми хареса. Диалозите и монолозите ми харесаха. Не съм дълбоко трогната или зашеметена, нито пък безкрайно впечатлена или нещо подобно. Но не спирам да си мисля как тази книга се подминава всекидневно в книжарниците от безброй хора, а всъщност трябва да се купи и си заслужава парите.

На пръв поглед и прочит може би “Проектът Лазар” не е чак толкова изключителна книга, ала някак успява да те помъкне след себе си и да те държи за ръка, както майка държи детето си по улицата – непреклонно; успява да те омиротвори, сякаш си в църква и възпитано пазиш тишина, докато авторът си каже, каквото има за казване, подобно проповедник; успява и да те развесели и небрежно те подтиква да се върнеш към нея – чакаща те на нощното шкафче като гълъб на кухненския ти перваз, след като веднъж вече си оставял трохички върху студената ламарина за него.

Всъщност, кого заблуждавам – “Проектът Лазар” си е много стойностна книга във всичките си 278 страници.

Не искам да изпадам в повече подробности – кой какво казал, направил, споделил, откъде тръгват главните герои и къде се връщат, намират ли себе си, успяват ли да избягат от своята действителност, да останат в паметта ни… Който се е заинтригувал, ще намери време да прочете “Проектът Лазар”.

“…Домът е там, където някой може да забележи отсъствието ти”.  А утре, на лавицата в случайна книжарница, внезапно някой ще забележи отсъствието на тази книга, защото друг вече ще я е купил вчера…