Не си падам по трилъри, особено мафиотски такива. В повечето случаи, авторите просто се опитват да пренапишат „Кръстникът“ на Пузо или пък следващата серия на „Октопод“. И не се получава. Това, което ме привлече в „Анатомията на Питър“, бяха безумно яката корица и преводът на Богдан Русев.
Оказа се, че рекламното изречение „Прочетете в книжарницата която и да е страница и… ще се видим на касата!“ не е случайно. Книгата е страшно увлекателна – повествованието се води от първо лице и няма нищо общо с възвишения, изтънчен стил на „Кръстникът“. Откровен, вулгарен и брутален – това е д-р Браун, нашият главен герои. Сарказмът и иронията в книгата са умопомрачителни, а развитието на сюжета – пълно с изненади.
Ще спомена само бабата и дядото евреи, които цял живот са смятани за оцелели от Аушвиц, а накрая се оказва, че всъщност са нацисти, откраднали еврейски документи и избягали в САЩ. Нужно ли е да споменавам, че синът им беше ненормален ортодоксален евреин? Или за Адам Порното, който е прочел през живота си само „Златната клонка“, чука братовчедка си и обича акули?
Плюсове:
– Корицата е чудесна, дори по-красива от оригиналната такава. Понякога българските издатели са доста креативни.
– Преводът е доста приятен – няма кухо и неточно звучащи неща, никъде не оставаш с впечатлението, че „абе това сериозно ли е така или преводачът нещо не е разбрал“?
Минуси:
– Преводът на заглавието „Beat the Reaper“. Евтина реклама на гърба на сериал…
