fb
ИнтервютаНовини

Антоанета Антонова: Да събудим интереса на децата към четенето, като се съобразяваме с техните желания

10 мин.

антоанета антонова поповоАнтоанета Антонова е училищен библиотекар в ОУ „Любен Каравелов“, гр. Попово. Още щом я срещнете, няма как да не се впечатлите – тя кипи от енергия, а около нея винаги има поне по 10 деца, готови да участват в различни проекти, да споделят впечатленията си от книгите и да бъдат нейни помощници. По нейна инициатива в Попово се открива буккросинг зона, а градът става част от ежегодните книжни инициативи, сред които и „Чети с мен“.

През май 2016 г. г-жа Антонова бе удостоена с наградата „Библиотекар на годината“, връчвана ежегодно от Българската библиотечно-информационна асоциация, а през юни тя получи и почетния знак на град Попово за изключителен принос към развитието на образованието и културата в града.

Какво означава за Вас наградата на ББИА „Библиотекар на годината“, която получихте през месец май?
Наградата „Библиотекар на годината 2015“ е много ценна за мен. Тя показва високата оценка на колегите от Българската библиотечно-информационна асоциация за работата ми като училищен библиотекар. Наградата е и доказателство за успешния модел на екипната работа на ръководството, учителите, учениците, родителите, организации и училищната библиотека на ОУ „Любен Каравелов“, гр. Попово.

Откъде черпите сили и ентусиазъм за работата си?
Децата са неизчерпаем извор на сили и вдъхновение. Те са искрени и неподправени в своите думи и действия, креативни и с нестандартен поглед върху нещата. Много бързо се „запалват“. Хареса ли им идеята – работят ентусиазирано с часове след училище, вкъщи, по време на ваканциите и нямам право да ги спирам, макар че съответният проект вече е приключил. Така Коледният базар от 3 часа стана 3 дни, така издадохме и книжка с приказки „Моята приказка“, в която се включиха над 100 ученици-творци и др.

Последният проект на училищната библиотека се казва „Езикът – мост или граница между хората“ и е осъществен съвместно с учениците от ПИГ 5-6 клас с възпитател Д. Георгиева. Проектът стартира на 01.10.2015 г. с темата „Писмеността през вековете“ и приключи на 12.05.2016 г. със заключително занятие, на което бяха поканени родители, учители, консултантите от Историческия музей –Попово, краеведът В. Петрова и кметът на с. Садина Хр. Стоянова.

Част от своята експозиция изложи Етнографския музей в с. Садина. На това последно занятие учениците представиха своя „Речник на диалектните думи в Поповския край“. От начина, по който децата представиха сътвореното, ние – големите, разбрахме, че това не е край на проекта, а начало. В момента много ученици, родители, учители и приятели на училищната библиотека събират диалектни думи за речника.

Кой е най-вдъхновяващият момент в професионалния Ви живот досега?
Най-вдъхновяващият момент? Вдъхновяващо е, когато бивши ученици на училището – вече като родители, се връщат в училищната библиотека и водят децата си. Вдъхновяващо е, когато учениците идват в библиотеката да споделят свой успех. Вдъхновяващо е, когато обявяват библиотекаря за „велик“ и когато се препират кой да бъде библиотекар за деня.

Нямам един вдъхновяващ момент. Има много малки искрици, които блестят като светулки и показват на нас – големите в училище – верния път.

Каква според Вас е първата крачка, за да се превърнат училищните библиотеки в притегателен център за децата?
Училищната библиотека трябва да излезе от старите си рамки. Когато училището се променя и учениците са различни, не може училищната библиотека да бъде същата както преди години. Училищната библиотека трябва да върви в крак с ползвателите си. За да привлече учениците в училище, трябва да предлага много услуги и да се превърне в съвременен информационен център. Много ми хареса сравнението (не е мое, а много ми се иска), че библиотеката е и къща, и дом. В този смисъл училищната библиотека си има къща, нека да я превърнем в дом.

Как учителите приемат Вашата роля? Кои са трудностите, с които се сблъсква един училищен библиотекар?
Училищният библиотекар е партньор на учителите в образователния процес. Така ме приемат и учителите в училище – като партньор. Обсъждаме провеждането на различни инициативи и участието на паралелките в дейностите на библиотеката.

Принцип в училище е нищо да не правим самоцелно. Вече 22 години работя като библиотекар в училищната библиотека. Отдавна с учителите от колеги, които работят на едно място, сме се превърнали в екип. И нещо много важно. В основата на успеха ми стои директорът на училището г-жа Марина Димитрова, която застава зад всяка моя идея. Политиката на училището и отношението на директора определят съществуването и развитието на училищната библиотека.

Трудностите пред училищния библиотекар са много. Много училищни библиотеки са с остаряла материална база, работят с морално остарял фонд, а заплащането е почти равно на минимална заплата. Като цяло е трудно да се работи като библиотекар, когато обществото не вижда ползата от библиотеката. За съжаление трудностите, пред които ежедневно са изправени училищните библиотеки, отблъскват учениците като ползватели на библиотеките изобщо.

Само недостигът на финансови средства ли е в основата на поддържането на библиотека в училище?
Основно са недостатъчните финанси. Когато приходите едва покриват постоянните разходи на училището, е трудно да се поддържа училищна библиотека. В днешно време стана така, че училищната библиотека е лукс, а не необходимост. ББИА изнесе данни за броя на училищните библиотеки. От 2500 училища в страната само 525 разполагат с библиотека. Тъжно!

В основата на поддържането на библиотеките в училище стои политиката на държавата по отношение на образованието и училищната политика и приоритети.

Бихте ли ни сподели добри практики от работата Ви в библиотеката, на училищна библиотека поповокоито децата са инициатори?
ОУ „Любен Каравелов“ – гр. Попово се помещава в две сгради. Училищната библиотека се намира в сградата на гимназия „Христо Ботев“, където е прогимназиалният етап на основното училище. Ето защо малките ни ученици носят книжки от домашните си библиотеки и в много класни стаи се обособиха класни библиотеки. Канят ме да разкажа за библиотечната професия и да изберем библиотекар на класа. Сами си определят правата и задълженията като читатели. Най-емоционално преминава изборът на библиотекар, защото всички искат да бъдат на тази позиция и да отговарят за класните библиотеки. Ние, големите, можем само да се поучим от тяхната демокрация в действие.

Кои са последните инициативи, в които училищната библиотека в Попово участва?
Училищната библиотека на ОУ „Любен Каравелов“ се включва в редица национални и регионални инициативи, както и самата библиотека инициира събития.

Една от последните инициативи, в която се включихме, бе книжната награда „Бисерче вълшебно“ на фондация „Детски книги“ за любима съвременна детска книга, чието жури са децата. „Бисерче вълшебно“ ни ангажира половин година.

В края на месец октомври 2015 г. разкрихме Коледна работилница в библиотеката. Целта беше да направим Коледен базар и с парите да купим книги от Бисерчето. Идеята за базара беше на децата. Всички класове се включиха с предмети.

Много от учениците  станаха „Активни бисерчета“. Най-активни сред „Активните бисерчета“ в училище бяха учениците от кръжок „Млад журналист“, които представяха номинираните в наградата книги в училищния вестник „Училищен живот“ и спечелиха посещение на писател в училище.

Вал Стоева и Лора Филипова от Фондация „Детски книги“ бяха гости на училището. С тях открихме тържествено линиите за гласуване от ОУ „Л. Каравелов“, проведохме дискусия „Да или не на четенето“ с учениците от прогимназиален етап и кръгла маса „Как да отгледаме четящо поколение“ с учители, родители, представители на местната власт. Учениците си направиха лексикон на „Бисерче вълшебно“, в който споделят впечатления от прочетените книги. От мен поискаха да купя една голяма луксозна тетрадка.

Изключително богата дейност имаше училищната библиотека по време на Похода на книгите от 2 до 23 април 2016: среща с писателите Борислав Ганчев, Ангелина Жекова, Василка Петрова; с карикатуриста Николай Арнаудов. Проведохме училищните конкурси „Най-добър четец“ в начален етап, „Най-сладкодумен разказвач на приказка за Хитър Петър“, „Радини вълнения“ и др.

Четат ли учениците? Как да събудим интереса им към книгата?
Учениците четат. Четат разнообразна литература, четат на различни носители. Много често ми носят да прочета техни книги, които са ги впечатлили и за които после да поговорим. Училищната библиотека попълва фонда си по списък от заглавия, който съставят учениците. Това е и начин да събудим интереса им към четенето – като ги слушаме и се съобразяваме с техните искания. Така в училищната библиотека на ОУ „Л. Каравелов“, гр. Попово влезе янг адълт литература, защото в списъка на желаната литература учениците бяха записали „Делириум“, „Игрите на глада“, книгите на Джон Грийн,  „Здрач“, „Дивергенти“  и др.

Какво е мнението Ви за янг адълт литературата?
В тийнейджърските си години моето поколение четеше научна фантастика, книгите от Библиотека „Галактика“ и приключенски романи. Книгите на днешните младежи са доста по-различни – с бързо действие, силни емоции и директно назоваване на проблема. Така бих определила и янг адълт литературата – изконни човешки проблеми, представени в синхрон с динамично променящия се свят. Признавам си, че не всичко ми харесва, например крайностите в „Игрите на глада“ ми дойдоха в повече, и все пак книгата носи очарованието на силата на духа.

Харесвам книгите на Джон Грийн. Вълнуващи истории, много истински и искрени. Те не дават рецепти. Дават хармония. Може би затова янг адълт литературата се харесва и на тийнейджърите, и на техните родители. Много от моите читатели казват, че и големите вкъщи четат техните книги.

За какво мечтаят училищните библиотекари?
Училищните библиотекари мечтаят за нов поглед към училищната библиотека. Тъжно е, когато говорим за повишаване на грамотността, да се закриват училищни библиотеки или да работят по няколко часа седмично.

Училищните библиотекари мечтаят за ясно определен бюджет за книги.

Училищните библиотекари мечтаят за съвременна техника в училищните библиотеки.

Училищните библиотекари мечтаят за достойно място в обществото.

Понеже думата „мечта“ е свързана с бленуване и с въображение, бих я заменила с „работа“ и казвам, че училищните библиотеки работят всички мечти да станат реалност.