fb
Ревюта

На юг от Стария континент

3 мин.

Днес, макар в международния ми паспорт да няма печат, който да потвърждава пътуването ми, аз ти казвам, че бях в Африка. Който не вярва, спокойно може да не дочете написаното. А на вас, които ще продължите да правите от буквите – думи, от думите – изречения, а от изреченията – текст, ще докажа, че наистина посетих Африка.

Винаги съм мислела, че когато човек отиде там, не просто трябва да види, но трябва и да опознае хората, обичаите, животните, природата в чистия вид, който ни е напълно чужд. За мен да направя всичко това се оказа най-лесно и интересно, следейки престоя на Кери.

Той беше европеец, известен архитект, и Африка му се стори достатъчно далечна и груба, за да остане там. Местните гледаха на него като на чужденец, също като мен, но не като мен. Аз бях там, за да опознавам, а той просто бягаше. Аз отидох с идеята, че след края на историята му ще се върна, а той с течение на времето дори избра място за гроба си. Кери беше много притиснат от миналото, заради огромните си възможности, понеже талантът му на архитект се беше превърнал просто в купчина сгради, а животът му – в поредица дни.

Кери пристигна с кораб в едно конгоанско селище за прокажени. В началото не говореше с никого, защото се боеше от въпросите, които могат да му бъдат отправени. Но скоро се удеби, че освен сам на себе си, никой друг не му задаваше тези въпроси. Свикна с хората, без значение дали са прокажени или не. Научи се да търпи смеховете им, макар в началото да ги мразеше. Нещо повече, с времето Кери започна да помага с каквото може. Той обаче не го правеше за останалите, а за себе си. Външно помагаше на тях, но вътрешно беше точно обратнто – той беше безнадеждният случай. Вършеше всичко от чист егоизъм и го признаваше, а голямото недразумение идваше от факта, че останалите не му вярваха. Постоянно търсеха светли подбуди в действията му, отдадеността му я приписваха на вярата в Бог, а не на невярата му във целия свят.

Оказа се така, че всички вярват в него, а той не вярва в никого; всички го уважават, а той сам не се уважава. Тези и още много други неща се случиха близо до град Люк, който не може да бъде намерен на картата, също като печата в паспорта ми.

Моето пътуване до Африка се оказа прекрасно, както заради красивия пейзаж, така и заради гения, който изпъкваше на него. Единственото нещо, за което съжалявам, е че престоят ми продължи само 190 страници. Сега вярваш ли ми, че наистина бях в Африка? Да, бях там и то с английския писател Греъм Грийн и неговия “Безнадежден случай”. Препоръчвам ти да отидеш и ти. :)