fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Бог Върнън Литъл“ и парадоксите на живота

5 мин.
Bog Varnan Lital - DBS Pier

Bog Varnan Lital - DBS PierЗаглавието на книгата е „Бог Върнън Литъл” (изд. „Изток-Запад“), името на писателя – ДБС Пиер. И двете са достатъчно странни, за да предизвикат недоверието на читателите… освен ако чудатостите не са техният повод за любопитство. Нещата се усложняват още, когато разберем, че това е първа книга за автора й и че той е „бивш наркоман, комарджия и аферист”. На всичко отгоре е скрил самоличността си зад псевдоним със съвсем не англосаксонско произношение в един доминиран точно от такива писатели пазар… обаче… през 2003 година всичко това не му пречи с книгата си да спечели една от най-авторитетните литературни награди за англоезични автори – „Букър”. И я печели по най-безапелационния начин – журито за първи път заседава по-малко от час преди да съобщи името на победителя.

Житейският опит обаче показва, че много хора не се доверяват на каквито и да е авторитети и отстояват собствено мнение, особено стане ли дума за изкуство и всички други, неподдаващи се на метрично измерване области. Затова и в някои от големите световни форуми за книги мнението на читателите е разделено наполовина дали „Бог Върнън Литъл” е добра литература, или не. А основният довод на отрицателите е циничният език, изобилстващ в книгата, парадоксално харесан от журито на „Букър” – професори и представители на високия литературен стил. И ако написаните дотук парадокси ви се виждат малко, ще добавя, че тази книга е обратното на фентъзи роман, тя е стъпила дълбоко в социалните проблеми на човешкото общество и нейната зашифрована тема са именно парадоксите на живота и света, който ни заобикаля. В един синтезиран вид тя представя съвременни язви, свързани с институции като полиция, съд, здравеопазване, медии, училище, а също и неформалните релации на героя със съседи, други възрастни, връстници и момичетата.

Жанрът на книгата е черна комедия, а сюжетът е следният: в едно малко американско градче тийнейджър  застрелва цял клас свои съученици (по модела, добре познат ни от истинските новини) и веднага след това се самоубива. Главният герой е единственият оцелял, а убиецът е бил неговият най-добър приятел, затова възниква подозрението, че героят е негов съучастник. Макар и невинен, Върнън решава да избяга в Мексико, където е заловен след предателство от момичето, което обича, върнат е в САЩ и осъден на смърт (неслучайно действието се развива в Тексас – един от малкото щати, където това е възможно), но накрая всичко се нарежда по правилния начин.

Героят е в трудната тийнейджърска възраст и освен горните трагични факти, узнаваме, че той не е красив и Vernon God Little - DBS PIerreатлетичен младеж, харесван от момичетата, че е с хронично заболяване на червата, че е имал трудно детство без баща и майка му е повърхностна и загрижеността й към него често наранява достойнството му. Така Върнън се оказва изоставен от най-близките си и с настроените срещу него институции и общественост.

Пиперливият език на героя според мен е съвсем естествен, а също и това, че обрисува всичко и всички в черни краски, съчетано с характерната за тийнейджърите подигравателна усмивка, произтичаща от факта, че те винаги се чувстват над нещата. Тук обаче това не е поза, главният герой има качеството да възприема света около себе си в дълбочина, той има чувствителност за нюанси, невидими за другите. Неговата ценностна система поставя приятелството, състраданието и достойнство по-напред от парите и другите фалшиви ценности на съвременното общество. Затова и най-добрият му приятел е гей, отхвърлен и подиграван от всички останали съученици, което е и формалният повод за стрелбата.  Затова макар да говори за любимото си момиче хъшлашки, зад този пласт се съзира неговата невинност и деликатност…

Заради цялата тази амалгама, напъхана в книгата по брилянтен начин, и емоциите от четенето й са в двете крайности – понякога ще се смеете, а понякога ще ви се иска да заплачете. Романът вълнува. Единствен недостатък ми се струват началните страници, тъй като започват от средата на историята и читателят не може да се ориентира добре. Точно тогава размислите на героя идват малко в повече, изглеждат натруфени и насилено претенциозни в търсене на оригинални сравнения и метафори. Но след първата една трета действието се ускорява и недостатъкът се превръща в достойнство, тъй като  всичко неясно накрая намира своето място, а това те кара да се връщаш отново и отново към някои сцени с удоволствието, че възприемаш нещата по нов начин.

В ревютата за книгата представят „Бог Върнън Литъл” като модерна версия на най-известния американски тийнейджърски роман „Спасителят в ръжта”. И това не е лишено от основания – и в двата романа главният герой, носител на добродетели и човешки качества, е оставен сам срещу системата – неразбран и отхвърлен. Така че „Бог Върнън Литъл” ще допадне на хората,  които харесват такъв тип книги. И ако си направих труда на напиша всичко това, то е защото искам да познавам тези хора. Нека се намерим, нека общуваме.

Автор: Ясен Калайджиев

[ + ]