fb
Ревюта

Детство на ужасите в „Бряг край мътни води“

5 мин.
Bryag krai matni vodi Joe R. Lansdale

Bryag krai matni vodi Joe R. LansdaleАмериканският юг има някакво хипнотично въздействие върху писателите и читателите. Този район на Щатите спокойно може да мине за друг свят със свой характерен език, бурна история и доста причудливи нрави. Освен всичко друго, Югът е и истинска съкровищница за истории, независимо дали са захарни и романтични, напоени с характерните ухания на тази част от страната, или, както в случая, мрачни, зловещи и изправящи те на нокти разкази за опасни приключения.

Джо Р. Лансдейл ни разказва за трима юноши, чието детство, уверявам ви, хич не е за завиждане. Отраснали в най-дивия и безнадежден къс земя на Юга – по поречието на река Сабайн, известна още като Царството на змиите, Сю Елън, Джинкс и Тери водят сравнително безрадостно съществуване. Семейството на Сю Елън (от чието име се води разказа) се състои от пропаднал баща пияница и депресирана майка, която не става от леглото и се налива с упояващ „еликсир за всяка болка“. Опърничавата Джинкс е чернокожа, което, както можете да се досетите, в тези части на САЩ по времето, в което протича историята, е равносилно на престъпление срещу бялата част от човечеството. Тери пък е интелигентно момче от добро семейство, но просто не може да се впише в средата, в която по неволя на съдбата се е родило – той говори различно, държи се различно и мисли различно от останалите, което го превръща в обект на презрение.

Изглежда, тримата се обречени да изгният безславно в окаяната дупка, която представлява родното им място, докато един ден вместо риба на въдицата на бащата на Сю Елън се закача подпухналият труп на Мей Лин, за чиито крака е завързана шевна машина „Сингер“. Красивата Мей Лин е четвъртото звено от приятелската клика – тя е от онзи особен тип момичета, които живеят съм самочувствието, че са наблюдавани и обожавани. О, нейният живот е също толкова мизерен като на останалите герои, но тя има мечта – да замине за Холивуд и да стане звезда. Нейните мечти обаче са подплатени с план. Или поне са били.

Къде от лоялност към загиналата им дружка, къде от отчаяно желание да избягат от ада на земята, Сю Елън, Джинкс Edge of Dark Water Joe R. Lansdaleи Тери решават да разпръснат праха на Мей Лин в Холивуд в памет на погребаната й мечта. Наивната идея скоро се изражда в опасно приключение на живот и смърт, когато в сметката влиза и солидна сума откраднати пари, трима хищни преследвачи и един ужасяващ сериен убиец, като че излязъл от градска легенда. Окажат ли се твърде слаби, тримата младежи са обречени на мъчителна смърт. Успеят ли обаче да преплават река Сабайн, накрая й може и да ги очаква шанс за нов живот.

„Бряг край мътни води“ е прекрасен приключенски роман, само че си представете нещо много по-мрачно, тъмно и смъртоносно от онова, което сте свикнали да свързвате с думата „приключение“. Тук опасностите са реални и от преживелиците на героите могат да ви настръхнат косите. Малцина от нас са принудени на шестнайсет да отблъскват атаките на собствените си бащи, да се сблъскат с последиците от нелепата и особено гнусна смърт на близък приятел, да се превърнат в крадци и осквернители на гробове или пък да се спасяват от кръвожадни диваци, които ловят жертвите си като дивеч и се отнася с тях по същия начин, щом ги заловят.

Джо Р. Лансдейл успява да ви инжектира с думите си болезненото усещане за надвиснала опасност, като тръпка, която пропълзява по гръбнака. Няма как поне в началото да не ви покруси мисълта, че героите, към които така бързо сте се привързали, са принудени да изживеят живота си по толкова отвратителен начин. През цялото време им стискате палци да успеят да се измъкнат, макар да знаете, че в този тип книги всеки плаща своята цена… В същото време, именно тази угнетяваща атмосфера е причина черното им чувство за хумор и горчивият им сарказъм да изпъкват така ярко. На този фронт абсолютна любимка ми е устатата Джинкс, в която безусловно се влюбих.

„Бряг край мътни води“ е увлекателно написана, чете се на един дъх и успява да изненада в сюжетно отношение. Стилът на Джо Р. Лансдейл е много приятен, абсолютно откровен в най-критичните моменти и те повлича неусетно като течението на черната река Сабайн. За пореден път се увличам по coming-of-age роман, в които младите герои се сблъскват с противоречията на човешката душа, ирационално преплитаща грозното и ужасното със светлото и красивото. Осъзнавам, че само чрез тази опасна среща на доброто и злото можеш да избереш какъв човек да бъдеш самият ти.

Христо Блажев от“Книголандия“ също е харесал книгата. Можете да прочетете ревюто му тук.

[ + ]