fb
Ревюта

„Четири пъти любов“, събрани в една книга

4 мин.

"Четири пъти любов" К. С. ЛуисДо „Четири пъти любов“ (изд. „Нов човек„) на К. С. Луис достигнах благодарение на препратки в друга книга. Това, което ме разочарова, бе свободният превод на заглавието от страна на издателство „Кръгозор“, който затрудни намирането й. Преди това от този автор бях чела единствено поредицата „Хрониките на Нарния“ и голямата разлика в жанра малко ме изненада, но истината е, че „Четири пъти любов“ ми хареса много повече от някога любимите ми детски книжки.

Древните гърци вярват, че думата „любов“ не е достатъчна, за да опише точно състоянието. Те имат четири различни названия за четири различни вида обич, която разграничават – сторге, агапе, ерос и филиа. Клайв Стейпъл Луис изследва взаимовръзките между тях и ги разглежда много обстойно. Интересно е, че когато е писал книгата си, не е бил обвързан и въпреки това изследва чувствата много задълбочено.

Луис избира да започне с въведение за обичта към субчовешкото, преди да се заеме с по-тесните понятия. В тези първи две глави той разяснява някои основни положения. Не липсва и мотивът за любовта към Бог, който лично на мен ми дойде малко в повече. Тук се набляга и на любовта-нужда, любовта-дар и любовта-удоволствие.

Понеже да харесваш нещо, означава да изпитваш някакво удоволствие от него.

Веднага след това К. С. Луис намира за редно да се спре на привързаността, или така наречената от гърците сторге. Това е най-скромната любов, като тази на майката към детето й. Тя е представена като парадокс. Според вижданията на автора това е „любов-нужда, която се нуждае да дава и любов-дар, която иска да се нуждаят от нея“. Той я представя като нещо много простичко, незабележимо и същевременно много значимо. Разсъжденията му на моменти звучат чисто философски и това е част от чара на „Четири пъти любов“.

Агапе, или приятелството, е следващата глава, следващият тип любов, на който Луис обръща внимание. На моменти неговите схващания по въпроса ми се сториха малко странни, но въпреки това са достатъчно добре аргументирани, за да звучат правдоподобно. Древните са възприемали приятелството като най-щастливата и пълноценна любов, а за нас то дори не спада към нея, а е нещо странично.

Това, на което се набляга най-много, е схващането, че истинското приятелство е чиста проба хомосексуализъм, ако приятелите са от един пол. Като отличителна черта му се приписва липсата на точен момент на осъзнаване и физическо чувство. Можем да кажем кой е моментът, в който сме се влюбили в някого, моментът на присвиване на корема и бясно сърцебиене, но не и кога сме станали приятели с някого.

Другата основна теза е, че няма как да съществува междуполово приятелство, без то да прерасне в ерос. Когато двама души вървят в една посока, агапе може да се превърне във влюбване само половин час, след като са се запознали. Все пак ми се стори нелогично, че според Луис вместо да размие границите на двете понятия, това явление всъщност ги очертава по-ясно.

Ерос… Най-разпространената и най-обсъждана любов. Интересното тук е, че колкото и много да се говори за нея, описанието на К. С. Луис няма нищо общо със споменатото до момента. Присъства ясното разграничаване между плътските удоволствия и еросът. Той бива наричан лигав, сладникав, захаросан… Прилагателни, които не съм сигурна, че му прилягат. Разсъжденията на автора относно издигането на този тип любов в култ обаче ми направиха положително впечатление. Много ми хареса схващането, че тя не е нищо повече от една от Божиите шеги. Оригинално е и грабва, кара те да се замислиш дали наистина си струва и дали пък наистина не е само една шега, на която се смеят всички други, докато ти смяташ за свещена.

Последния вид любов – филиа, или милосърдие, дори не звучи като любов по начина, по който е описана, но въпреки това спада към общото нарицателно на чувството. Звучи ми повече като щастие. Религиозният елемент пак ми дойде в повече, но всъщност е типичен за периода, в който е написана книгата.

В края си „Четири пъти любов“ ме остави раздвоена. Чудех се дали всъщност е гениална, или по-скоро искам да линчувам автора, а това не ми се случва никак често. Успява да бъде едновременно леко четиво и дълбоко психологически анализ на различните видове взаимоотношения. Горещо я препоръчва на всеки един читател.

[ + ]