„Чудото в Поскокова Драга“ – балкански уестърн, който ще ви разплаче от смях

„Чудото в Поскокова Драга“ от Анте Томич (изд. „Colibri“) е една от малкото книги, които са хумористични, без да са повърхностни. И понеже много трудно попадам на подобна комбинация, с недоверие отлагах започването на романа с дълго име и петел на жълт фон.

Балканският хумор и колоритните герои няма да ви дадат възможност да прочетете тези 224 страници на няколко пъти. Oт първата глава романът захапва и не пуска, докато не ви стане ясно защо качамакът може да се яде и с кетчуп, и с ядки, и изобщо с всичко, което ви хрумне, как се развива стокхолмски синдром, възможно ли е да се обядва супа от пепелник и още много абсурди, които неусетно почват да изглеждат напълно естествени.

Йозо и четиримата му синове Крешимир, Бранимир, Звонимир и Домагой, са единствените жители на Поскокова Драга, която в буквален превод означава „змийска долина“. Повече от 30 години нашите герои не са си плащали тока, нямат регистрация на колата и изобщо живеят по техни си правила, които нямат общо с цивилизацията и нейните нелепи хрумвания:

Не си лош ти, ама са те подлъгали. Попаднал си на лоша компания. Да искаш на хората пари за ток! А хрумвало ли ти е, докато взимаш парите на някой човек, че той би могъл да е баща ти? Или, да речем, майка ти? Знаят ли родителите ти какви ги вършиш, а? Тъй ли са те възпитали, да събираш пари за ток! Знаят ли те, разбойнико, къде си сега?

Откакто съпругата на Йозо е починала, петимата мъже не могат да се оправят с домакинството, ходят гладни, раздърпани, с женски копчета и почти клошарски вид. На такъв проблем има само едно решение и то е очевидно: „…двама за малко да бъдат убити, а трети решава да се жени и не се знае кой от тях е повече за жалене.“ 

Ето оттук се задвижва колелето на съдбата, ще последва търсене на булка, опознаване на другия пол и всички изненади, които той крие. В романа няма да срещнете нито една тиха и смирена жена, тъкмо обратното – гореща кръв и много лют език, от който ще ви пламнат страните…

Истински „далматински уестърн“, в който има любов, престрелки, заложници, бягство, дивашки балкански нрав, както и сериозни теми, като белезите от войните, ветераните, сблъсъкът между нови и стари ценности, еманципацията на хърватските жени и изчанчените лигави коктейли, които засенчиха добрия стар спирт…

Прочетете ревюто на Митко Аврамов за друг роман на Анте Томич – „Какво е мъж без мустаци“. Прочетете и ревюто на Темз Арабаджиева за „Чудото в Поскова Драга“ в „На по книга, две“.