fb
Ревюта

„Да чуеш ритъма на сърцето“ трогва до сълзи

4 мин.
da-chuesh-ritama-na-sartseto

da-chuesh-ritama-na-sartseto„Да чуеш ритъма на сърцето“ (изд. „Хермес“) е дебютен роман за родения в Германия Ян-Филип Зендкер. Книгата е поредното доказателство за това, че понякога желаният успех идва твърде трудно и човек започва да се съмнява в него. Преди романът да стане бестселър в редица държави и да намери своя път към сърцето на читателите, 20 американски издателства отхвърлят ръкописа.

Историята е вдъхновена от престоя на автора в екзотичната Бирма (сега Мианмар), където Зиндкер прекарва три седмици като кореспондент на „Щерн“. В последствие той няколко пъти се връща в страната за допълнителни изследвания, които да направят романа му по-правдоподобен. По-късно излиза и втора част, която се казва „Гласовете на сърцето“.

В началото „Да чуеш ритъма на сърцето“ ми се стори малко тривиална, твърде захаросана и романтична, но историята за едно момиче, което търси изчезналия си баща, успя да ме трогне достатъчно, за да продължа напред.

Тин Уин е роден и израснал в Бирма, но поради различни обстоятелства бяга в Америка със студентска виза. След известно време и малко насила той се жени за Джудит. Ражда им се дете Джулия. Внезапно и неочаквано влиятелният адвокат Тин Уин изчезва безследно, ден след дипломирането на дъщеря си. В опит да утеши Джулия (или самата себе си), майката казва на дъщерята: „Баща ти ме напусна отдавна, години преди деня, в който изчезна.“

Вярва се, че Тин Уин е станал жертва на отвличане или убийство. Тук обаче, противно на очакванията, че романът ще добие по-скоро криминален привкус, везните натежават в полза на една трогателна любовна история – тази на Тин Уин и случилото се през първите 20 години от живота му.

Четири години след изчезването, когато всички сякаш са се примирили, едно любовно писмо от Тин Уин, адресирано до Ми Ми в Бирма, преобръща живота на Джулия на 180 градуса. Това писмо кара Джулия да зареже всичко и да замине за Бирма в търсене на отговори за тайните на баща си. А там, в една чайна, възрастен местен на име Ю Ба започва да повдига завесата на миналото

Майката дълго време се е опитвала да разгадае това минало. Тя живее 35 години с човек, за който не знае нищо, който я убеждава, че я обича, но: „Как може някой да твърди, че обича някого, когато не е готов да споделя всичко с него, включително и за миналото си?“. Признанието идва твърде късно за нея, тогава, когато тя вече не иска да слуша, в резултат на което така и не разбира истината. Джулия обаче има намерение да разбере всичко, а Ю Ба е добър разказвач…

Историята за живота на Тин Уин е предадена толкова магически и красиво, че неимоверно увлича и най-скептичния читател относно подобен род романтични истории.

Едно малко момче, което губи баща си, бива изоставено от майка си и е отгледано от съседката. Едно момче, което ослепява, сякаш от мъка… Но започва да чува ритъма на сърцата.

Кой е монахът Ю Мей – човекът, който връща желанието за живот в душата на Тин Уин? Коя е Ми Ми, как се срещат за първи Ian-Filip Zendkerпът, как се влюбват един в друг – той, сляпото момче и тя, недъгавата?

„Дали животът без зрение бе толкова лесен за него, колкото изглеждаше? И дали му костваше толкова големи усилия, колкото нейният ежедневен живот без ходила?“

Как Тин Уин и Ми Ми преоткриват заедно света и звуците в него, каква е тази любов, която и след 50 години остава все така силна, неподвластна на времето и на обстоятелствата? И как един човек с користни цели може да се намеси така, че да преобърне света на тези двама влюбени необратимо?

Финалът е много хубав, макар и  тъжен… Имаше момент на изненада, който аз лично бях предусетила малко по-рано, може би защото самият автор се беше постарал да подскаже на своите читатели какво следва. Предпочитам да не беше, за да може изненадата да бъде пълна.

„Да чуеш ритъма на сърцето“ ни напомня, че самочувствието, увереността и достойнството могат да се излъчват от всеки, стига да идват от душата, без значение дали имаш физически недъг, или изглеждаш привлекателно според общоприетите представи в обществото. Книгата може да те да накара да повярваш в онова неписано поверие, че всеки си има сродна душа, може да те разплаче.

„Да чуеш ритъма на сърцето“ е една силна история за „истинската същност на нещата, която е невидима за очите“, за „най-големите съкровища на човека, които са в собственото му сърце“, за предизвикателствата в живота ни и за онези обрати, от които няма връщане назад, за страха и за онази сила, която е „по-могъща от страха“ – любовта.

Иска ми се да вярвам, че съществува такава любов.