fb
Ревюта

Никълъс Спаркс отново изненадва в „Дарът на светулките“

5 мин.
DaratNaSvetulkite

DaratNaSvetulkiteДори не знам откъде да започна… Не очаквах подобен развой на събитията в тази книга. Историята е типично трогателна, нещо, което е повече от очаквано още щом отворим книга на Никълъс Спаркс. И въпреки това, в началото, та дори до половината, „Дарът на светулките“ навежда читателя към съвсем различни предположения за развитието на сюжета.

Предполагам, че трябва да започна от началото. Хората са си го казали: „Не съди за книгата по корицата“, но пък и няма как да не отбележа колко е красива – тези два гълъба ми носят усещане за някаква хармония, а зеленият цвят само подсилва това усещане. „Дарът на светулките“ е продължение на „Светлинка в нощта“, която излезе на българския книжен пазар в края на януари. Хубавото тук е, че не е нужно да сте чели първата книга, за да разберете втората. Авторът въвежда читателя в историята, повтаря неща, които са известни от предишната книга – за да припомни на тези, които са я чели и за да запознае с детайли тези, които не са. Това е едно от нещата, които ми харесват – спокойно можете да започнете да четете, без да се притеснявате, че сте пропуснали нещо от първата книга.

Все пак ще е необходима малка предистория:

В „Светлинка в нощта“ Джеръми, журналист от Ню Йорк, отива в малко градче в Северна Каролина, за да развенчае поредната мистерия, която да се превърне в сензационна статия. Там той среща Лекси – свикнала с южняшкия спокоен живот, неспособна да види себе си в големия град. Двамата са изправени пред избор (най-вече той) – дали да сложат край, или Джеръми да загърби процъфтяващата си кариера в големия град и да се премести в това малко, изолирано местенце, за да бъде с жената, която обича. Е, той избира второто. А междувременно, Лекси го изненадва с новината, че е бременна – нещо, което той със сигурност не е очаквал, след като се е развел с бившата си съпруга тъкмо защото лекарите са го уверявали, че не може да има деца.

Но след цялата тази идилия от първата книга идва време за по-реалистичен поглед върху нещата в „Дарът на светулките“, защото нещата на практика са много по-сложни, отколкото на думи.  Да свържеш живота си с човек, когото познаваш от броени седмици, се оказва много по-трудно, отколкото Джеръми и Лекси са си мислели.

Обикновено романите на Никълъс Спаркс са като модерни приказки – красиви истории, пропити с толкова красота и любов, че понякога да вярваш, че нещо подобно може да съществува в истинския живот, се равнява на това да вярваш в Дядо Коледа. Какво се случва след „и заживели щастливо…“? В крайна сметка не може всичко винаги да е толкова перфектно. И най-щастливата двойка има проблеми, различия, моменти на отчуждение. Различното в „Дарът на светулките“ е, че нещата не са така розови. Спаркс сякаш умишлено изменя образа на Лекси, за да засили съмненията към нейния персонаж. През първата половина на книгата бях изключително раздразнена от нея. За да са заедно, Джеръми прави безброй жертви, променя целия си начин на живот, изпитва силни затруднения да свикне с всичко ново и да задоволи всичките й капризи. Затова и читателят започва да му съчувства и да обвинява Лекси и да изпитва антипатия към нея, което противоречи силно с приятния й образ от първата книга.

Силно дразни от една страна колко много неща иска да промени Лекси в живота на Джеръми, а а друга,  как той е изпълнен с конформизъм и позволява всичко да се случва по начина, по който тя сметне за добре. Или поне докато не се появят съмненията, провокирани до голяма степен от анонимни мейли, които Джеръми получава. В тази книга можем да видим нагледно вредата от липсата на разговори. Да премълчаваш истината, за да не нараниш другия, мислейки си, че постъпваш правилно, определено не води до нищо хубаво. А и е повече от ясно, че почти всички проблеми между хората идват от липсата на споделяне. Така се раждат и много съмнения, които потискани, могат да ескалират неконтролируемо и да има сериозни последници. Доста голяма част от книгата е посветена на това и кара читателя да се замисли върху темата.

Бременността на Лекси също не е безпроблемна и е поредното изпитание пред двойката. Съчетано с творческия застой на Джеръми, нещата определено не са никак лесни. Как/дали успяват да се справят с проблемите си и каква е развръзката не мисля да издавам, а да оставя на вас сами да разберете, за да не развалям удоволствието от прочита на „Дарът на светулките“.

В заключение мога да кажа, че книгата беше много по-силна, отколкото очаквах. И както в повечето случаи, прочитът на последните страници беше със силно навлажнени очи.