fb
Ревюта

„Дървото на лъжите“ ражда горчиви плодове

4 мин.

„Дървото на лъжите“ идва у нас със солидна история от награди и номинации: награда „Costa“ за детска книга и книга на годината (2015), Boston Globe – The Horn Book Award (2016), номинации за медала „Карнеги“ (2016) и YA Book Prize (2016).

Може би водени от желанието да избегнат измерването на стойността на една книга със спечелените награди, от издателство „Сиела“ са преценили да не включват тази информация в изданието – нещо, с което лично аз не съм особено съгласна, защото обичам винаги да има кратко представяне на автора и подробности около конкретното заглавие. Извън това нямам никакви забележки – чудесен избор на заглавие, много добър превод на Елена Павлова и прекрасна корица (запазена е оригиналната в адаптация на Живко Петров).

„Дървото на лъжите“ предлага много повече от мрачна тийн мистерия. Действието на романа се развива в средата на викторианската епоха, чиито характерни особености ярко се разкриват в рамките на малкото общество на остров Вейн. Господстват строги морални норми, жените са поставени в подчинено положение както в семейството, така и в обществото. Религията все още играе огромна роля в живота на хората, но Дарвин вече е публикувал „Произход на видовете“ – труд, който взривява устоите на  религиозната вяра и оспорва непогрешимостта на Библията.

На такъв фон се разгръща драмата на Еразмус Съндърли – почтен и набожен свещеник, който изпада в плен на страстта си към естествените науки до степен да прекрачи собствените си високи морални стандарти и да стане обект на обществен скандал. Вярата и научните му пристрастия се срещат в съкрушителен сблъсък, в който той постепенно губи ориентир за границите на допустимото.

Дъщеря му Фейт (Вяра), от друга страна, не се вълнува особено от религията. Интелигентна, с живо въображение, наследила научните интереси от баща си, тя се блъска като птица в клетка, защото няма простора и свободата да се развива според своите наклонности. Тя е изключително силен образ, който привлича симпатиите на читателя от първите страници и го кара да следи с трепет нейните опасни приключения.

В едно общество, в което интелектуалните предизвикателства са територия, запазена изключително за мъжете, Фейт не се отказва да разплете загадката около смъртта на баща си и да изчисти позорното петно върху репутацията му. Задачата й е извънредно трудна, защото на всяка крачка се сблъсква с препятствия – не може да се движи свободно, без придружител, за всяко свое действие трябва да измисля благовидни предлози и да впрегне цялата си изобретателност.

Не е чудно, че, обречена на безсилие от рождението си, Фейт се изкушава от неочакваните възможности, които й дава магическото дърво. Това е единственият фентъзи елемент в сюжета, който освен че подсилва мрачните тонове на историята, илюстрира много добре пагубната склонност на човешкия ум да се самозаблуждава. За известно време лъжата изглежда валиден начин да упражниш контрол върху този студен негостоприемен свят, но в един момент нещата отиват твърде далеч. Както дървото расте с неестествено бързи темпове, така и лъжите се разрастват и поемат по свой път с непредвидими последици.

Франсис Хардинг се е справила перфектно със задачата да напише роман, който да е едновременно увлекателен и образователен. Тя успява да изгради динамично развиваща се история със сериозно количество вплетени важни теми и исторически препратки, така че, докато следят със затаен дъх приключенията на Фейт, младите читатели неусетно се замислят върху въпроси като правата на жените, границите на истината и лъжата, противоречията между религиозния и научния светоглед.

Авторката постига добър баланс между сериозното и развлекателното, като измежду иначе твърде драматичните събития умело вмъква забавни ситуации и недоразумения, които ни помагат да не забравяме, че все пак някои от героите са деца.

„Дървото на лъжите“ е чудесен пример за силата и качеството на съвременните детски книги и за пореден път доказва как те не само че не трябва да бъдат подценявани, както за съжаление все още се случва у нас, но и много от тях притежават потенциала на свой ред да се превърнат в класики след време.