fb
БиблиотекаОткъси

„Деи Глория“ – най-добрият кораб на флотилията. Из „Морската карта“ от Артуро Перес-Реверте

6 мин.

Мануел Кой – моряк, останал без кораб, се лута на сушата като загубена душа. Загадъчната красавица Танхер Сото го въвлича в преследването на призрачен кораб, потопен от пирати в Средиземно море. Останките на потопения кораб „Деи Глория“, собственост на йезуитския орден, така и не са открити. Сянката му се мярка в музеи и библиотеки, привлича мечтатели и престъпници. Какво е превозвала бригантината „Деи Глория“, когато прекосява за последен път Атлантика? Кой е бил на борда й? Защо изчезва безследно единственият оцелял свидетел на морската битка, завършила с гибелта на двата сражавали се кораба? Тези въпроси явно вълнуват и собственика на фирмата „Ковчегът на мъртвеца“, занимаваща се с издирване на потънали кораби. Заедно със съмнителните си сътрудници той също е тръгнал по следите на „Деи Глория“. 

Насладете се на откъс от „Морската карта“ (изд. „Еднорог“) тук:

Казвал се „Деи Глория“ и бил бригантина. Напуснал Хавана на 1 януари 1767 година с двайсет и девет души екипаж и двама пътници. В декларацията за товара пишело „памук, тютюн и захар, превозвани за пристанище Валенсия“. Макар че официално принадлежал на корабособственик на име Луис Форнет Палау, „Деи Глория“ бил притежание на ордена на йезуитите. Както било доказано по-късно, въпросният Форнет Палау бил подставено лице на йезуитите, които ръководели чрез него малка търговска флотилия, натоварена с превоза на лица и стоки. Превозът бил необходим на ордена, много могъщ по онова време, за мисиите му, за селищата с покръстени индианци, за да защитава интересите си в колониите. „Деи Глория“ бил най-добрият кораб от флотилията: най-бързият и най-добре въоръженият, подходящ за една търговия, която била застрашавана от английски и алжирски корсари. Командвал го сигурен капитан на име Хуан Баутиста Елескано: опитен моряк от Биская, много близък с йезуитите. Всъщност неговият брат — отец Салвадор Елескано — бил един от помощниците на генерала на йезуитския орден в Рим.

След като първите дни напредвала, обръщайки борд към насрещния източен вятър, бригантината скоро уловила югозападни и северозападни ветрове, което помогнало да прекоси Атлантика сред силни течения и проливен дъжд. На югозапад от Азорските острови вятърът станал студен и се превърнал в буря, която нанесла щети на мачтите и принудила помпите да работят без почивка. Така „Деи Глория“ стигнал до 35-тия паралел и продължил да плава на изток. След това обърнал по посока на Кадиския залив с цел да се скрие от източния вятър в протока, и без да спира на никое пристанище, на 2 февруари вече бил от другата страна на Гибралтар. На другия ден завил покрай нос Гата и при вида на брега се насочил на север.

От този момент нещата започнали да се усложняват. На 3-ти февруари следобед от кърмата на бригантината било забелязано платно. То напредвало бързо, използвайки югозападния ватър и скоро станало ясно, че ги настига тримачтов кораб. Капитан Елескано поддържал скоростта на „Деи Глория“, който плавал с кливер и ниски платна. Но когато тримачтовият кораб бил на малко повече от миля, капитанът забелязал нещо подозрително в поведението му и наредил да още платна. В този момент преследващият ги кораб свалил испанското знаме и като показал, че е корсарски кораб, продължил открито преследването. Бил алжирски — нещо обичайно в тези води. От време на време променял флага си и използвал за база Гибралтар. Както по-късно станало ясно, казвал се „Черги“ и го командвал бивш офицер от британската армада, някой си Слайн, известен също като капитан Мизън или Мизиън.

В онези води корсарският кораб имал три предимства. От една страна бил по-бърз от бригантината, чиято скорост била ограничена от щетите по мачтите и такелажа. Освен това имал попътен вятър и се опитвал да мине откъм наветрената страна на плячката си и да застане между нея и брега. И най-важното — бил боен кораб с по-голям тонаж от „Деи Глория“, с многоброен военен екипаж и с поне дванайсет оръдия срещу десетте на бригантината, които били от по-ниско качество и обслужвани от моряци от търговския флот. Въпреки това неравното преследване се проточило и през нощта. По всичко изглежда, че като не могъл да се приюти в Агилас, след като „Черги“ му пресякъл пътя, капитанът на „Деи Глория“ се опитал да стигне до Масарон или Картахена, търсейки закрила от артилерията на фортовете им или евентуално от някой испански военен кораб, който да му се притече на помощ. Но на зазоряване бригантината била загубила една мачта, корсарският кораб бил по петите , и не оставало нищо друго освен да знамето или да влезе в бой.

Капитан Елескано бил суров моряк. Вместо да се предаде, „Деи Глория“ открил огън веднага, щом корсарският кораб се озовал в обхвата на оръдията. Артилерийският дуел се състоял на няколко мили югозападно от нос Тиньосо, бил кратък и ожесточен. Корабите почти били опрели борд в борд, и екипажът на бригантината, макар да не бил от войници, се сражавал сърцато. Сполучлив изстрел предизвикал пожар на борда на „Черги“, но „Деи Глория“ бил загубил предната мачта и корсарите опитали абордаж. Оръдията им нанесли големи щети на бригантината, тя се пълнела неспасяемо с вода, а палубата била осеяна с убити и ранени. В този момент, поради една от случайностите, които стават в морето, когато корсарите почти привързали странично плячката си и се канели да скочат на борда на „Деи Глория“, корабът им се взривил от пожара. Експлозията избила екипажа и свалила другата мачта на бригантината, ускорявайки потъването. И докато останките от корсарският кораб още димели в морето, „Деи Глория“ потънал като камък.

Артуро Перес-Реверте е роден в Картахена през 1951 г. Завършва журналистика и политология, след дълга и успешна кариера на военен кореспондент в повечето горещи точки на планетата се посвещава изцяло на литературата. Книгите му са продадени в над 15 милиона тираж по целия свят. Голяма част от произведенията му са екранизирани. Лауреат е на множество литературни награди – Голямата награда на Франция за литература, наградата “Жан Моне” за европейска литература, рицар на френския орден на литературата и изкуствата, италианската награда „Валомброза –  Грегор фон Резори“ за най-добра чуждестранна литература, а през 2003 г. за заслугите си към испанската литература е избран за член на Кралската академия на Испания. Произведенията му са част от учебната програма в гимназиалния курс в училищата на Испания.

Снимка на публикацията: EFE/Sergio Barrenechea