fb
Ревюта

„Делтата на Венера“ – освободена страст, възбудени желания и илюзии

3 мин.

делтата на венера анаис нинПо стените са „закачени еротични картини“, но всяка дума, всеки жест и предмет крият подобно значение. Свят, омагьосан от фантазии. Свят на ръце, погледи и влудяващо бавно съблазняване, където да се преструваш значи да не знаеш какво чувстваш, а вулгарното е краят на мечтата за приближаване и сливане.

Страданията ми изглеждат нереални, когато съм тук.

Това е светът на неповторимата Анаис Нин.

„Делтата на Венера“ (изд. „Ciela“) е ритуално отваряне на кутията на Пандора и пробуждане на „загадките на женската чувственост, която е толкова различна от мъжката, че не може да се опише с думи“.

Разказите на Анаис Нин са опит да се измисли език на секса, да се говори на този новороден език, за да се проумеят различните му нюанси и многозначност, да се доведе до гранични състояния и да се предизвика. Опит, който се превръща в една магнетична проза.

Нин изучава словесността на възприятията в търсене на автентичния женски глас, който да бъде разсъблечен, откровен и опияняващ.

Разказите от „Делтата на Венера“ са реплика на сексуалния акт. Те преливат един в друг и се обединяват, а в целостта си образуват спазъм на съвършената наслада.

Поех всичко това в себе си – една оргия от спомени, цял един свят от оргазъм и страст.

Изключителното в композицията на сборника е майсторската игра с темпото, настроенията и езика на разказите. Еротичните истории не бива да се четат в произволен ред, защото създават ритъм, който предразполага читателя. Като започва от търсенето и зараждането на една страст, минава през много от проявленията й и достига до абсолютното изгубване на границите.

Разказите са хипнотични, четат се в унес, сякаш времето на оргазма е разтегнато, а героите на Нин свободно и безразсъдно го обитават.

В полумагично опиянение те се опитват да намерят ключ, който държи портата между чистото удоволствие и емоцията любов. Може ли сексуалната връзка без ограничения и сантиментални чувства да бъде задоволяваща за жената? Всъщност Нин не противопоставя мъжкото на женското. Тя ги поставя на една равнина и ги освобождава от условностите, надраства ги.

Няма пълно задоволяване, нито истинско притежание.

…подражавайки на мъжете тя съвсем не се освобождава от тяхното влияние.

анаис нин делтата на венера

Анаис Нин

Желанието, подобно на омразата и любовта, заслепява. Тази заслепеност поражда напрежение, то обаче не може да трае вечно. Може би заради тази мимолетност – на насладата, на мъката, на живота – ние все очакваме нещо да се промени, все търсим някой друг. Мъжът зад завесата, невидимият зрител. Ако той съществува, сами ли сме, когато сме с някого? Нежелан ли е неканеният гост?

В „Делтата на Венера“ загубата на собствения глас е единственото прегрешение, чувството за вина е адът, а женствеността е много повече от  пол.

За да се излекува наранената женственост, трябва да секнат въпросите за „постоянството на любовта“, а даването и получаването на удоволствие да се усеща като власт. Сливането на воайора и ексхибициониста, изравняването на силите, носи напрежение и очакване за необходимата капитулация, която да ни освободи. Да се покажем е желание да ни видят истински, тоест да се държим напълно естествено.

А какво е значението на понятието „свобода“ в сексуалната словесност? Може би е равнозначно на (само)забравата, която не познава пропуснато и неизживяно.

Прочетете и материала за Анаис Нин в рубриката ни „Големите“.

Вижте трейлъра на едноименния филм, вдъхновен от разказите на Нин:

https://www.youtube.com/watch?v=n1haG6CTEgo