fb
Ревюта

“Дивергенти” – един разпадащ се свят и едно необикновено момиче

3 мин.
Divergenti Вероника Рот

DivergentiПризнавам, че подходих изключително скептично към “Дивергенти” на Вероника Рот след целия шум около филма. След като за една вечер прочетох половината книга, разбрах, че изобщо не съм била права и просто трябва да игнорирам всичко, свързано с филмовата адаптация.

Действието се развива в бъдещето, когато върху руините на днешния свят е изграден нов. В него обществото се разделя на пет касти – Ерудити, Аскети, Прями, Безстрашни и Миротворци. Всяка от тях живее по определени правила, има свои ценности и разбирания, а това към коя от тях искаш да принадлежиш, е лично твое решение.

Именно този въпрос тормози главната героиня Беатрис, която живее скромно със семейството си Аскети. В душата си обаче тя знае, че е нещо повече от аскет. Изправена пред възможността да избере, Беатрис се хвърля с глава напред към новото си бъдеще, което е изпълнено с купища нови предизвикателства, адреналин, страхове и ужас.

Попаднала на напълно ново място, Беатрис скоро разбира, че това не е единственият важен избор, който трябва да направи в живота си. Защото скоро се сблъсква лице в лице с първата си любов и с факта, че е нещо повече от останалите – Дивергент.

Съвсем скоро Беатрис започва да осъзнава, че мирът между кастите е само привиден и всичко, което се случва около нея, не е такова, каквото изглежда.

Всъщност главната героиня се сблъсква с всичко онова, с което се сблъсква всеки един млад човек – първата любов, неразбирането, противоречията със семейството, търсенето на границите и адекватното позициониране в свят, в който все повече се откъсваш от детството. В още по-сериозен план историята дълбае във вечния въпрос за системата, която потиска, за идеологиите и неминуемата тема за конформизма.

Не може да се отрече, че “Дивергенти” наистина е книга за тийнейджъри, но за сметка на това няма да е скучна и на по-големите. До известна степен има своите предивидими моменти, но пък е толкова заредена с адреналин, че те държи дори и в тези по-слаби части.

В “Дивергенти” виждам една от онези творби, които като малък могат да те накарат да заобичаш книгите. Звучи достатъчно модерно, чете се бързо, историята те потапя напълно и в същото време задава същите въпроси, каквито си задават и тийнейджърите.

Книгата често е сравнявана с “Игрите на глада”, но единственото общо, което виждам между тях, е фактът, че са антиутопии и разказват за разкъсването на един свят, както и за раните, които оставя тази реалност.

Истината е, че “Дивергенти” ме накара да съжалявам, че нямам класно по математика след два дни и вместо да уча, тайничко си чета в някой ъгъл.

Ревю и в „Книголандия“.

Очаквайте скоро при нас и ревю за втора част на книгата. А междувременно изгледайте трейлъра на филма: