fb
Ревюта

Да надникнем в един „Дневник от панелните блокове“

2 мин.
Dnevnik ot panelnite blokove Nikola Krumov

Dnevnik ot panelnite blokove Nikola KrumovЕдна от най-продаваните книги в електронния магазин Ozone.bg за 2015 г. … Успехът продължава в същия дух и през януари 2016-а…  Да ви подскажа ли малко кой е щастливият автор? Той е истинска социална сензация. Може би сте попадали на една от най-популярните му (и най-плагиатствани) истории – „Българските ми квартиранти и делата им в Англия“. Е, ако още не се сте досетили за кого говоря, то май е време да станете по-активни във Фейсбук. Представям ви Никола Крумов – един от най-харесваните автори в литературния проект „Пощенска кутия за приказки“, създаден от Гери Турийска.

„Дневник от панелните блокове“ е дебютната книга на Крумов, в която са събрани накуп всички онези смешни истории, витаещи отдавна във виртуалното пространство. Началото на този успех започва с постове в личния блог на автора, след което Крумов печели куп последователи в личната си страница във Фейсбук и още повече фенове на своите разкази, изпратени по най-различни теми в „Пощенска кутия за приказки“. Съвсем логично бе тези умопомрачително смешни случки да бъдат събрани на едно място и именно така се появява „Дневник от панелните блокове“.

Дебютният сборник на Крумов съдържа страхотни истории, коя от друга по-забавни, иронични и осмиващи българското битие. Всичко се върти около ежедневието на Крумов и съвместното му съжителство с неговата прекрасна приятелка Нора, плюс една котка на име Ивелина. Ако не се впечатлявате от леко циничен изказ, примесен с огромна доза самоирония, то може би този сборник не е точно за вас. Но ако имате нужда да четете ода за шкембе чорбата, размисли за телевизора, който е „лайно“, спомени за казармата и първата среща със сватовете на Крумов, то „Дневник от панелните блокове“ определено ще ви допадне.

Втората част на сборника съдържа няколко добри разказа, сред които любими са ми „Войната ми с Топлофикация“ и „КАТ ООД“, както и гореспоменатата история за „Българските ми квартиранти и делата им в Англия“ (за щастие, има продължение – „Българските ми квартиранти в Англия  и трудовите им навици“). А на финала има и няколко чудни стиха за разкош.

И понеже съм напълно съгласна с Крумов, че „телевизията е върховното средство за постигане на духовна тъпота“, предлагам вместо някое поредно безсмислено предаване да почетете малко от историите му и да се посмеете от сърце.