Със сигурност едно от най-добрите заглавия на годината. Всичко, което обикновените работници искат да знаят за живота на своите шефове, и всичко, което мениджърите искат да скрият от очите на „простосмъртните“ – това е „Духless“ на Сергей Минаев. История за пари, жени, наркотици, нощни клубове.
Книгата е един хубав повод тези, които тепърва се запътват към висините, да изберат къде точно да спрат в падението си. Което въобще не означава, че главният персонаж е „животно“. Напротив – той винаги е осъзнавал накъде върви и просто в един момент решава сам да прекрати пътя си към смъртта, преди нишката сама да се е скъсала.
Сергей Минаев умело и ненатрапчиво ни представя своята философия за 15-те пост-СССРски години на Русия и че всъщност почти нищо не се е променило – само поколението на надеждата се е превърнало в поколение на разочарованието (всъщност така започва и самата книга). Показва ни неписания сблъсък на лъскавата парадна култура в Москва срещу високите, но комплексирани ценности на Санкт Петербург – нещо, което можем спокойно да проектираме и на родна почва. И точно когато си мислите, че героят ще умре от свръхдоза при поредната безпаметна кокаинова нощ в новооткрит клуб, той изведнъж се влюбва и тръгва в търсена на своята истина. Същински Сидхарта…
* Книгата в оригинал можете да прочетете тук.
