„Двайсетте дни в Торино“ (изд. „My Book“) е книга, която на пръв поглед изглежда доста запленяващо. Виждате корица на модерен трилър и анотация на страховит психологически хорър, изпълнена с приковаващи вниманието детайли като фанатични организации, среднощни кланета, зли сили и колективна психоза. Описаните събития са вдъхновени от реален период на политически тероризъм в Италия, а черешката на тортата е обещанието, че ще четете неиздаван досега у нас култов роман от 70-те години на XX век.
До този момент няма изгледи да останете подведени. В крайна сметка получавате нещо доста по-умерено от очакваното и в зависимост от това какъв читател сте, е възможно или да оцените преживяването, или много да се разочаровате. Аз лично клоня по-скоро към втората категория.
В днешно време предговорите са рядко явление и е редно да ги приветстваме, но когато са изпълнени с прекалено задълбочени литературни анализи, по-скоро ме отблъскват. За моя радост, този на английския преводач на романа Реймън Глейзов е перфектно балансиран и интригуващ. Един съветът към онези от вас, които предпочитат да се впуснат в дадена книга без абсолютно никаква предварителна информация за сюжета или героите – прочетете го накрая, а не в началото. В него Глейзов представя личността на Джорджо де Мария, разказва подробно за раждането на творбата и описва историческия контекст, вдъхновил написването ѝ:
По онова време в Италия има приблизително дванайсет войнствено настроени политически организации: като се започне от марксистките „въоръжени клетки“ и се стигне до тайните неофашистки мрежи. Смята се, че през Оловната година в Италия има четиристотин случая на политическо насилие – някои по-завишени цифри сочат до четиринайсет хиляди – със стотици жертви и хиляди ранени.
В „Двайсетте дни в Торино“ тези събития приемат свръхестествен облик. Мъчително безсъние обзема жителите на италианския град. Жертвите му се скитат безцелно по нощните улици, преследвани от странни, болезнени видения. Мистериозни човекоподобни същества избиват страдащите по жесток начин и никой няма представа какво точно се случва. Единственото свързващо звено е енигматичната Библиотека, разположена в изоставено крило на санаториум за душевноболни. Там се съхраняват най-порочните, отблъскващи и смущаващи изповеди на торинците.
Джорджо де Мария обаче е избрал да не проследи директно тези събития. Когато романът започва, двайсетте дни отдавна са отминали и никой не иска да ги споменава, камо ли да се сеща за тях. Саможивият главен герой, през чийто поглед се води действието, решава да проведе свое собствено разследване, да издири надеждни свидетели и да напише книга, посветена на масовата психоза. Както може да се очаква, стремежът му да разбули мистерията няма да доведе до нищо добро. Разни тайнствени индивиди се стремят да му попречат и заплашват да го подлудят.
Безименният журналист обикаля из Торино и разпитва различни персонажи, засегнати по един или друг начин от феномена, като междувременно споделя късчета от затвореното си и лишено от страсти битие. Тук идва основният проблем, че нито свидетелствата на второстепенните образи, нито личните преживявани на героя са особено вълнуващи. Загадката какво и защо се е случило преди години е морковът, с който Де Мария примамва читателя да продължи да разгръща страниците, но енигмата бързо губи своето обаяние и така и не води до удовлетворяваща развръзка. В резултат на това усещах как първоначалното ми любопитство постепенно замира, докато съвсем не изтля.
Според мен книгата щеше да е в пъти по-интересна, ако Джорджо де Мария ни беше захвърлил в разгара на психозата. Така щяхме да я преживеем сами, вместо да научаваме за нея едва ли не от трети лица. В този си вид историята е безсъбитийна и лишена от емоция. Общо взето тръгва от нищото и свършва в нищото, а най-притегателните елементи, с които анотацията ни изкушава, са орязани или сухо предадени.
Струва ми се, че „Двайсетте дни в Торино“ е от онези литературни творби, които могат да бъдат възприети и осмислени качествено само в рамките на даден контекст. Култовият ѝ статут в Италия вероятно се дължи на факта, че сънародниците на Де Мария са изпитали ужаса и параноята от въпросната Оловна година на гърба си, следователно са способни да доловят по-осезаемо метафорите и символиката на романа. Като оставим всички тези предпоставки настрана, той не ми предложи страхотно читателско преживяване. Ако вкусовете ни се доближават и търсите увлекателен сюжет или стряскащи обрати, няма да ги откриете тук.
Джорджо де Мария (снимка: Sperling & Kupfer)
Не мога да отрека обаче колко сполучливо отражение на социалните мрежи, интернет и липсата на пълнокръвна човешка комуникация е Библиотеката. Чрез нея Де Мария се е изявил като впечатляващ пророк както за положителните, така и за негативните ефекти на модерната технологична ера върху общуването. Подозирам, че ако книгата може да ви задържи с нещо, то това е именно Библиотеката.
Откъм съдържание ще се насладите на перфектно изпипан превод от страна на Надежда Розова, както и на чудесна редакция. Корицата на Живко Петров е безспорно атрактивна и вярвам, че ще привлече доста хора към изданието, само че като човек, който обича да поддържа книгите си във възможно най-спретнат вид, се намусих при вида на използвания крехък картон, обречен да се намачка и протрие на гръбчето за отрицателно време. Повярвайте ми, знам, че това са first world book problems – споделям с мисълта за читатели със сходно ОКР.
Ще ми се да можех да дам по-положителна оценка на „Двайсетте дни в Торино“, защото уважавам издателския избор да се представи едно толкова специфично и нестандартно заглавие на българската публика. За съжаление, трябва да огранича препоръката си само до най-ревностните ценители на хоръра (макар да ми е трудно да определя книгата като такъв), които не биха изпуснали жанрова класика и не възразяват срещу сдържания ретро стил на Джорджо де Мария. Ако не сте от тях, но пък силно ви влече любопитството, какъвто беше моят случай, надявам се да съм ви предоставила достатъчно полезна информация, за да прецените дали да рискувате.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
