fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Драконите чупят оковите си в „Елмазеният дворец“

4 мин.
Elmazeniyat dvorec Stivan Dias

Elmazeniyat dvorec Stivan DiasИма няколко създания, на които книжното ми сърце не може да устои, като по-голямата част от тях са крилати. Драконите са на една от първите позиции в списъка ми с фаворити. Но, хайде да си кажем честно, кой всъщност може да устои на драконите? Тези могъщи, красиви и диви огнедишащи създания с хищническа интелигентност правят всяка своя поява запомняща се. Трудно е да сгафиш с дракон в репертоара си, независимо дали пишеш книга, или пък създаваш филм.

Драконът на корицата на „Елмазеният дворец“, първата част от фентъзи трилогията „Спомен за пламъци“, е особено впечатляващ и бележи поредната удивително красива корица на „Студио Артлайн“ (този път виновникът е Стефан Вълканов).  Люспести са повечето обитатели на фентъзи вселената на Стивън Диас – от летящи огнедишащи влечуги до принцове и принцеси със змийски нрав и раздвоени езици, съскащи лъжи и заплитащи дворцови интриги.

„Елмазеният дворец“ ни пренася в свят, в който човеците са подчинили драконите на волята си. Развъждат ги вместо породисти коне, използват ги за лов и битки и ги колекционират като най-ценно притежание. Тези удивителни създания са огромни, силни и смъртоносни, но в същото време абсолютно покорни на мижавите човечета, които иначе биха могли да потрошат като клонки с един размах на опашката си. Загадката е на какво се дължи това кротко подчинение от страна на драконите? Отговорът се крие в отварите, които алхимиците забъркват, за да потискат интелигентността на огромните влечуги. Тежките наркотични смеси упойват умовете на драконите и приспиват спомените им за времената, в които са стискали кралствата между челюстите си.

Един от драконите обаче успява да се освободи от влиянието на алхимиците. Съвършената бяла, женската Пряспа, отгледана като сватбен подарък за коварния принц Джехал, се превръща в първия разбунтувал се дракон след серия The Adamantine Palace Stephen Deasзлополучия, довели до отслабването на ефекта на алхимичните отвари върху ума й. Драконите се прераждат след смъртта си, така че Пряспа бавно си възвръща спомените от предишните си животи, в които е изпепелявала човешки селища и е била свободна. Разгневена от това, което е били причинено на вида й, Пряспа решава да освободи събратята си и да поведе кървава вендета срещу хората.

Владетелите на този свят обаче не подозират какво се случва под носа им, твърде заети с политическите си амбиции. Настъпило е време за избирането на нов Говорител – най-властната фигура в кралствата. За позицията се извива цяла опашка от видни интриганти, до един наострили ножове и приготвили отровите си. Както винаги, потърпевши ще бъдат най-честните и глупаво принципните в змиярника. Змиярник, който съвсем скоро ще пламне.

„Елмазеният дворец“ е идеалната книга за онези, на които им се чете добро фентъзи, което обаче не се разпростира в петнайсет тухли от по 1000 страници. Даже напротив, историята се ниже доста бързо заради кратките глави, динамично развиващото се действие, честата смяна на гледни точки и лекия стил на писане на Стивън Диас.

„Спомен за пламъци“ определено не се очертава толкова епична като други емблематични фентъзи поредици, но пък е модерна, разтоварваща, с пиперлив диалог и неочаквани обрати. Стивън Диас не се свени да забърква героите си в неприятности, нито пък изненадващо да се отървава от тях, когато му омръзнат, така че едва ли ще ви бъде скучно, дори и като мен да не сте от любителите на дворцовите интриги.

Лошо впечатление ми направиха единствено многото пунктуационни грешки в книгата. Когато четеш добра, увлекателна история, пропуските определено се набиват на очи и могат да ти развалят част от удоволствието.