fb
Ревюта

„Нещата, на които не ни учат в училище“ и мечтите, които сами сбъдваме

3 мин.

"Нещата, на които не ни учат в училище" - Емил КонрадВероятно не е лесно да си тийн идол. Спомням си преди 5-6 години, когато съквартирантът ми водеше единственото живо детско предаване по телевизията, колко времеемко беше да обърне внимание на всички, които искат да си говорят с него. Той все пак успяваше да го прави, като в същото време се занимаваше съвсем сериозно и с другата си кариера – в телевизията за възрастни (не, не в онзи смисъл). А какво щеше да е, ако имаше 200 000 последователи във Facebook и още над 150 000 в платформите за видеосподеляне? Направо не ми се мисли!

Тези цифри горе съвсем не са случайни. На подобен интерес се радва точно в момента един от най-популярните български влогъри (мхм – идва от влог, но не банков, а видеоблог) у нас Емил Конрад. И как да обърне внимание на всички свои почитатели, които вероятно искат да знаят мнението му за почти всичко – в книга, разбира се.

Сега, книгата не е от особено високо качество – ако не поставях на първо място социалния фактор, никога не бих дал на „Нещата, на които не ни учат в училище“ повече от 1 звезда. Есета на ниво гимназия, по прилично предъвквани от тийновете теми и със що-годе популистка насоченост на тезите.

Обаче. Даже ОБАЧЕ! Когато един тийн идол, очевиден лидер на мнение на над четвърт милион подрастващи (ако приемем, че феновете му в отделните платформи се дублират отчасти), говори за цигарите и наркотиците, за състезателния дух, за емоционалните дупки, за страха от… всичко – майната му, подрастващите имат нужда да им се говори на техния език и с послания, които биха разбрали. И ако след като в книгата на Емил Конрад са прочели как Емил Конрад обича да чете и е благодарен на чичо си Стефан за това, че го е научил да се влюби в четенето, поне 1000 тийнове си купят по още една книга, това ще е успех.

Точно тук идва голямото и поредно high-five за „Егмонт България“, които следят добре тийн аудиторията си и са откликнали на желанието на Емил (по негови думи) да издаде своя книга. Защото Конрад е свеж – има лек финт и постоянно намигване в динамично монтираните му клипчета, има щипка несериозност, но пък кой ли на 16 се взима на сериозно? (Емил е над 20, но пък играта е игра)

Не четете тази книга. Но задължително я купете на съседчето от 3-я етаж и на много-скоро-бъдещата мацка от партера, с които се разминавате през ден – ще им хареса и ще им е повече от полезна. И съм сигурен, че ще им даде малко кураж в това да не смятат живота си за #празен.

P.S. Голямо турне в цялата страна, празна 13-та глава за дописване от читателите, скрити в книгата и достъпни само чрез QR-кодове видеоклипове – добре дошли в 2015 година!