fb
Ревюта

„Клюкарката“ среща бъдещето в „Хилядният етаж“

5 мин.

Чаках с голямо нетърпение „Хилядният етаж“ (изд. „Бард„) и щом я получих, я започнах веднага. По принцип не харесвам книги, в които историята е разказана от две различни гледни точки, и с ужас открих, че Катрин Макгий е избрала именно такъв подход. Авторката дори не се е спряла на две, а е продължила да увеличава бройката на разказвачите на тази приказка за бъдещето, докато не е стигнала петия и не е решила, че толкова са достатъчно. Прекаленото перспективи ме разсейват и не мога да вникна достатъчно дълбоко в сюжета, но след толкова дълго чакане нямаше как да не дам заслужен шанс на Хилядният етаж“, макар и вече предубедена.

Годината е 2118-а. Светът, който Катрин Макгий описва, е на летящи ховъри и партита на последните етажи, които всеки присъствал ще запомни за цял живот. Клубовете, в които се организират зрелищни купони, предоставят на всички присъстващи нови по рода си наркотици – такива, които се възползват от напредъка на технологиите, за да предизвикат непознат и коренно различен ефект. Това е бъдеще, в които генното инженерство е съвсем нормално, стига да имаш достатъчно пари, а квантовите компютри не само са отдавна известни и забранени от закона, но могат да бъдат създадени и от дванайсетгодишно хлапе.

Всичко това се случва и в Кулата – хилядаетажна постройка, създадена в Манхатан, за да задоволи всяка потребност на богатите и да даде възможност на не толкова привилегированите, живеещи в основата й, да се изфукат с нещо. Още от първите страници прелива луксът и драмата на разглезените тийнейджърите от горните етажи. С напредъка на историята и спускането надолу по нивата на Кулата обаче постепенно започва да се прокрадват болката и истинските проблеми на по-бедните деца. Прогресията е чудесна, защото придава многопластовост на историята, но и прави описания свят по-реален.

Катрин Макгий (снимка: Princeton Alumni Weekly)

Катрин Макгий представя шарен и интригуващ сбор от герои, през чиито очи ставаме свидетели на случващото се по-различните етажи и начина, по който животът там се отразяват на обитателите им. Ерин Дод-Радсън например се намира по-средата между двете крайности. Тя е прекарала целия си съзнателен живот като част от елита, задоволявайки всяка своя прищявка. Един ден обаче предателство съсипва семейството й и тя е принудена да заживее осемстотин етажа по-надолу. Първоначално сривът в социалното й положение почти я съсипва, но впоследствие й помага да натрупа мъдрост и дори да открие любовта.

На другия полюс се намира Райлин Майърс. Тя живее близо до основата на Кулата, бедна е като църковна мишка и обстоятелствата са я принудили да порасне прекалено рано, за да се грижи за по-малката си сестра. Райлин отдавна е приела съдбата си и не се оплаква, но, за жалост, попада в лоша и опасна компания, а не след дълго и горните етажи оказват пагубното си влияние върху нея.

Уот Бакарди е единственото момче, чиято гледна точка можем да проследим. Семейството му живее на ниските етажи, но младежът активно шпионира и рови в миналото на елита по заръка на тайнствено момиче, ангажирало услугите му посредством обява в черната мрежа. Уот твърде бързо се оплита в клопката на лукса и облагите, с които високите етажи го обсипват, без да е способен или изобщо да желае да се измъкне от изкушенията.

А на върха на Кулата, на хилядния етаж и извисена над останалите, е Ейвъри Фулър – момичето, генетично проектирано да бъде съвършено. Нейното съществуване е почти толкова перфектно, колкото самата нея. Образът й събира онези качества, за които всеки от нас си е мечтал поне веднъж. Личи си, че хората, които са били нагърбени със задачата да подберат подходящия генетичен материал от родителите й, са се справили прекрасно. Ейвъри обаче притежава два недостатъка – мечтае за място, на което не трябва да бъде, и за момче, което не бива да желае.

В изграждането на тези и още много други образи си проличава майсторското перо на Катрин Макгий. Тя ни позволява да извървим заедно с персонажите й пътя, който ще ги превърне в по-добри или по-лоши версии на самите тях.

Към края на романа вече съжалявах за всичките си предубеждения относно многото гледни точки. Убедих се, че не са толкова разсейващи, колкото си мислех, и наистина допринасят за сериозното изграждане на героите. Финалът също ме изненада с неочакваната си развръзка и противоречивите емоции, които не мога да опиша с думи. С нетърпение чакам да бъде преведено и продължението The Dazzling Heights.

„Хилядният етаж“ определено е един от най-хубавите романи, които съм чела в последно време. Предимно психологически, с по-малко екшън, но въздействието, което постига Катрин Макгий, е голямо. Героите са изградени с професионализъм и дълбока мисъл, а описанията са толкова живописни и колоритни, че имаш чувството как ей сега ще се събудиш насред лудо парти на горните етажи, ще установиш, че си взел стъпалца, ще откриеш тайната стълба на Ейвъри или ще се повозиш в ховър. Там, където young аdult литературата, антиутопията и научната фантастика се срещат, Ейвъри, Уот, Ерин, Лида и Райлин ви очакват.