fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Погребаният великан“ – за желанието да забравим и потребността да помним

4 мин.

погребаният великанДългоочакваният роман на Казуо Ишигуро „Погребаният великан“ (изд. „Лабиринт“) рискува да срещне неодобрението както на почитателите на писателя, така и на любителите на фентъзито. Първите – заради навлизането на Ишигуро в една необичайна територия, а вторите – заради неизпълнените очаквания на жанра. Най-малкото е изненадващо след десетгодишно мълчание писателят да се появи точно с такъв роман с приказни елементи, който отпраща читателите към времената на крал Артур.

„Погребаният великан“ е творчески експеримент, който носи всички рискове на излизането извън зоната на писателския комфорт. Ишигуро използва фентъзи елементи, но по-скоро като рамка. Традиционни мотиви като предателството, походът (quest) в търсене на страшно чудовище и противопоставянето на различни лагери са по-скоро скицирани, подхвърлени мимоходом. Няма сложни обрати и големи битки, всичко е някак камерно, съсредоточено навътре в състоянията на героите.

В началото разказвачът рисува безрадостна картина на средновековна Англия, където сред блата и скалисти хълмове са разположени селата, а в тях хората водят мизерно съществуване. В една землянка, използвана за подслон от още шейсетина души, откриваме Аксел и Беатрис – възрастна двойка, която е някак встрани от живота на общността. Еднообразното им ежедневие е пропито с неясна тревога и усещане за загуба. Те смътно си спомнят, че някога са имали син, но са забравили причината, поради която той е заминал.

Забравата е обхванала не само тях, но и жителите от съседните села. Цели късове от миналото се губят от паметта им, спомените изтляват за часове. От страх, че скоро могат да загубят и последния спомен за детето си, Аксел и Биатрис се отправят на пътешествие към селото, където преди години се е установил синът им. По пътя си те срещат странни личности, а пътуването им се трансформира в мисия да открият и унищожат дракона Куириг, чийто отровен дъх е източникът на „мъглата на забравата“. Заедно със своите спътници те образуват доста необичайна дружина, която преодолява множество препятствия.

Наред с тези срещи и странни съвпадения паметта им постепенно се завръща, но това не им носи радост, защото изникват отдавна погребани чувства на ревност, ненавист, обида. Пътуването се превръща в изпитание за любовта им. Как да я оценят, като не могат да се опрат на миналото? Ще продължат ли да се обичат, когато си спомнят раните, които взаимно са си нанасяли?

Паметта се оказва неочакван товар за всички. Заклети врагове живеят в мир само защото спомените за кръвопролитията и жестокостта са изтрити. Но дали това е истински мир? Могат ли нациите да „пренаписват“ миналото си и да градят настоящето си върху изличаването на историята?

Струва ми се, че приключението на Аксел и Биатрис е една от най-затрогващите любовни истории, които съм чела. Изпълнена с много нежност, тя съдържа в себе си красотата на истинския живот, родена в радостта и тъгата, победите и провалите. Пътуването на двамата старци в действителност е завръщане към себе си. Преоткривайки забравени истини, те поемат товара на вината и болезнените грешки. Колкото повече отпадат физически, толкова по-силни стават вътрешно, намерили устойчивост в спомените, които ги свързват още по-здраво.

В края на пътуването си двамата съпрузи стигат до точката на примирение и приемане на любовта си такава, каквато е била – несъвършена, може би „не особено чиста и непокътната“, но нишката й обточва целия им живот, а „тъмните сенки превръщат в едно цяло отделните късчета“.

„Кажи ми, принцесо – пита той. – Радваш ли се, че мъглата се вдигна?

– Това може и да донесе много страдания в тези земи. Но за нас тя се разпръсна точно навреме.“

Критиците вероятно дълго ще обсъждат доколко сполучливо е съчетанието между художествена и жанрова литература, но за мен „Погребаният великан“ е хубава тъжна приказка за любовта и за вечното противопоставяне между желанието да забравим и потребността да помним. Тя притежава най-ценната съставка за една книга – искреност, човечност, и способност да вълнува.

Адмирации за издателство „Лабиринт“, че подари този роман на българските читатели почти едновременно с излизането му в чужбина, и то в грижовния превод на Владимир Молев!

„Погребаният великан“ излиза на български език днес, 10 март. Прочетете още ревюто на Цвети Дукова за „Остатъкът от деня“ и на Мила Ташева за „Никога не ме оставяй„.

[ + ]