fb
@-книгиБуккросинг

Една лавица с книги, малко помощ от приятели – раждането на Буккросинг

4 мин.
wild release

„Аз bookcrossing cross signчета“ започна нова рубрика, посветена на пътуващите книги и радостта от споделянето им. Буккросинг не е първата игра, свързана с проследяване на предмети в Интернет. Предшестват я PhotoTag.com ( проследяване на фотоапарати за еднократна употреба ) и Where`s George  (проследяване на доларови банкноти по серийния им номер).  На кого му е хрумнало за първи път, че това може да се направи и с книги? 

Началото

През април 2001г. американският програмист Рон Хорнбейкър и съпругата му Каори разглеждат с възхищение сайта на PhotoTag.com. Рон се замисля какво друхо хората биха имали интерес да проследят. Отговорът е само на един поглед разстояние – затрупаната с книги лавица.

Не е за вярване, но никой преди него не се е сетил за това. Двамата със съпругата му се ровят няколко часа в Интернет и не намират нищо подобно. Към 3 часа през нощта са готови с името – Bookcrossing. Рон регистрира домейна, а Каори рисува логото на тичаща книга върху пътен знак. С подкрепата на партньорите Брус и Хедър Педерсън на 17 април 2001 г. се ражда сайтът www.bookcrossing.com

bookcrossing partners

Основателите на Буккросинг

Съчетанието на игровия елемент със силния емоционален заряд, който носят книгите, и способността им да създават връзки между хората води до подобно на взрив разрастване на буккросинг общността в световен мащаб само в рамките на няколко години. Буккросинг се оказва от онези „заразни“ идеи, които се възприемат с ентусиазъм независимо от пола, възрастта, етническата принадлежност, професията или географското местонахождение. За три години сайтът става толкова популярен, че думата bookcrossing е включена в 11-то издание на краткия оксфордски речник на английския език Concise Oxford English Dictionary*.

Къде по света има Буккросинг?

Отговорът е: навсякъде. Иран, Литва, Мозамбик, Мексико, Бангладеш… Дори Северна Корея има двама регистрирани потребители!

Водещите 10 държави са:
1. САЩ 29%
2. Германия 16%
3. Великобритания 13%
4. Нидерландия 11%
5. Финландия 10%
6. Канада 8%
7. Австралия 5%
8. Франция 4%
9. Португалия 3%
10. Испания 1%.

България до момента има 442 регистрирани потребители.

Правилото на Буккросинг: книги, книги и само книги!

Буккросинг ви дава пълна свобода да разменяте и освобождавате книги, да участвате в различни инициативи и предизвикателства, да обсъждате прочетеното, да създавате собствена библиотека в профила си. Но има едно желязно правило: една книга=един BCID (буккросинг идентификационен номер).  Ако притежавате няколко екземпляра от едно заглавие, трябва да регистрирате всеки един от тях поотделно. Това е така, защото всеки един от тези екземпляри има право на своя индивидуална и уникална съдба.

Също така, слагайте етикети само на книги, които притежавате! Регистрирането на книги, заети от библиотеката, или взети назаем от приятели, не е правилно.

Какво още мога да правя на сайта на Bookcrossing.com?

Освен да проследяваш книгите, регистрирани в Световната библиотека, можеш:

– да организираш своята лавица (онлайн и офлайн)
– да създаваш етикети по свой вкус за всичките си книги
– да ловуваш книги в съседство или по света, като използваш страницата „Ловувай“
– да побъбриш във форумите за книги, автори и какво ли още не
– да откриеш Официална Буккросинг Зона (OBCZ) в твоята библиотека, класна стая, офис или кафене
– да преглеждаш записите на книгите, за да свериш читателските си предпочитания и да откриеш страхотни заглавия
– да споделиш книги с други буккросъри, като участваш в книжни кръгове (bookrings) или проявиш Доброволен акт на буккросърска щедрост (RABCK)
– да използваш опцията за картографиране, за да видиш къде са били книгите ти
– да се запалиш по тематични пускания на книги

С някои от тези инициативи ще ви запознаем в следващите седмици. Дотогава можете да харесате Facebook страницата за Буккросинг фенове.

*11-то издание на Concise Oxford Dictionary от август 2004 определя значението на Bookcrossing като „практика на оставяне на книги на публични места с цел да бъдат намерени, взети и прочетени от други хора, които ще постъпят с тях по същия начин.“