Мариуш Шчигел (1966 г.) е писател и журналист, известен с художествените си репортажи, както и с проучванията си върху чехословашките и най-вече чешките култура и начин на живот. Издал е шест книги, преведени на 14 езика, и работи за седмичника „Газета виборча“. Основава институт за репортаж във Варшава, който организира семинари и обучение за журналисти. С романа си „Готланд“ (изд. „Парадокс“) придобива широка популярност и печели Наградата за литература на Европейския съюз. Вижте откъс от новата му книга на български „Направи си рай“ в превод на Милена Милева като част от съвместната ни рубрика с изд. „Парадокс“ „Мислещата литература“.
В ОТСЪСТВИЕТО НА ПАН ХРАБАЛ
Когато си мисля за пан Храбал и за това, което е дал на човечеството, се сещам за думата „измама“.
Пан Храбал измами всички нас, уважаеми дами и господа. И чехите, и поляците, и италианците също, защото те обожават книгите му. Да, показа ни, че всичко, което ни се случва, може да бъде чудесно. Чудеса се случват всеки ден и това наистина е така.
Глупавото при него се оказва красиво. Подлото е красиво (защото е подло в резултат на собствената си красива глупост и красиво несъвършенство). И разбира се, красивото също е красиво.
И тази измама на Храбал за живота (понеже много добре знаем, че малко неща наистина са красиви) е красива.
Нещо повече: тази измама е необходима. За нея копнеят особено поляците, които гледат на света с вродения си недъг, защото в едното ни око се е загнездил етосът, а в другото – патосът.
Храбал например без никакъв срам е описал как пикае през нощта в ъгъла на двора и си мокри обувките. Или как неговата съпруга му подарила нова пишеща машина. И трябвало да я изпробва. Ние бихме я изпробваме по най-баналния начин, а пан Храбал – възхитително. Понеже, за да изпробва новата, покрил старата си машина с пухен юрган, та да не ревнува, че й изневерява.
Гледането на луната. Никой начетен, нагледал се, няма да каже, че е красиво да гледаш луната. (Веднага ще стане ясно, че този човек няма литературна култура и е почитател на Паулу Коелю. Всъщност това така го дисквалифицира в обществото, че на приемите може за наказание да му наливат румънско полусладко вино вместо бургундско, а „Ел Декорасион“ никога няма да пусне снимки на апартамента му. А пан Храбал не би се притеснил от това. Той вижда нещата с възхита.
„Всичко, което срещам, е по-силно от мен. После трябва да дойда на себе си, да се окопитя. Така ми действат не само хората, а дори луната в пълнолуние, не съм в състояние да я погледна, първо трябва да погледна вляво, после вдясно и чак тогава, разтърсен до дъното на душата, я поглеждам в очите и след миг притварям клепачи, все едно ме е погледнала красива жена, за която със сигурност знам, че ако само ме заговори, веднага бих започнал да говоря глупости. После с усилие идвам на себе си.“
(Разликата между нас и господин Храбал се състои в това, че всичко, което срещаме, най-често е по-слабо от нас.)
Аз напоследък се озовавам в несимпатични ситуации. Само да напише нещо положително за Чехия в нашите вестници, веднага получавам поне един мейл с описание на някаква неприятна случка. Ето ви примери:
В ресторант, който някога бе любимият ресторант на преводачите на чешка литература, ви носят чешка минерална вода за 35 крони, а в сметката вписват френска за 135. Когато гостът се усети, всеки келнер обяснява случилото се по един и същи начин: „Днес ми първият ден тук“.
В стара кръчма, където прочута бира се прави от 1499 г., когато гостите не знаят чешки, не могат да разберат, че келнерите им говорят много нежно: „Една биричка за теб, глупаче, кретенче такова…“. На влизане ви предлагат чашка бехеровка и гостите, възхитени от такъв бонус още в началото, я изпиват и чак като видят сметката, разбират, че чашката си има цена. Като плащате, келнерът охотно ще ви обясни: „Имам да храня две гърла, вие какво искате, бехеровката да е безплатна!“.
В кафенето, което се помещава в двореца, построен от дядото на президента Хавел – срещу висящия от тавана Свети Вацлав – към две изпити вина, в сметката добавиха трето. На протеста на гостенина барманът отговори: „Políbte nám prdel“. (Гостът не знаеше чешки, но си записа това изречение, за да провери какво значи. А то значи: „Цуни ни отзад“.)
Та, откакто славя Прага, съм получил стотици такива сведения от чужденци, направени на глупаци.
И това, уважаеми господа, не са отделни случаи! Това си е вече бизнес! Мен са ме правили на глупак в центъра около седем пъти. Но затова пък нито веднъж не ми се е случвало да ме мамят в Жижков, където уж имало повече съмнителни дупки. От психологическа гледна точка го разбирам. Дори в страна, чиито жители са смятани от средния европеец за благи и незлобливи хора, агресията се подчинява на неизменния закон на хидравликата: трябва все някъде да избие и да се излее. Дори в общество, което е родило симпатичното умалително от думата „спокойствие“ и което чрез упоритото му повтаряне в различни ситуации придава на спокойствието специфично значение.
Ако чешката култура е песен, то в припева й винаги присъства думата „спокойствие“: „Моля да изчакате спокойно“, „Моля да опитате спокойно“, „Моля спокойно да напишете“, „Само спокойно…“. Абсолютен владетел на припевите е определението „спокойничко“. (Компютърът винаги ми предлага да го поправя, мисли си, че е грешка).
Но дори когато е „спокойничко“ и съм сред хора, които рядко повишават тон (понеже, ако някой вика на чешка улица, той най-вероятно е англичанин, италианец или поляк), не може да няма агресия. И тъй като тя е актриса, умее да се превъплъщава в различни образи и това е единият от тях, в който тя се проявява в пражките кръчми.
(Познавам актьорските й умения, защото моят психотерапевт ми доказа, че аз съм много мил и това също може да е агресия. Дори съм способен да стрелям от автомата на любовта.)
Стигнах до извода, че за тези случки в пражките заведения ми липсва гледната точка на пан Храбал. Защото той със сигурност щеше да съзре в тях нещо чудесно.
Каква ли лъжа щеше да приложи, за да ни заблуди, че тези измами не са измама, а прекрасни епизоди от отношенията между хората?
Веднъж казах на една млада келнерка, че в центъра към сметката в кръчмата може да добавят и датата ти на раждане.
‒ Знаете ли как аз виждам нещата? Че след комунизма най-сетне имаме свобода – отвърна ми младата чехкиня, още студентка.
‒ И как я разбирате тази свобода? – попитах ошашавен.
‒ Ами как, като ни излъжат в една кръчма, имаме свободен избор, можем да идем в друга.
Мисля, че за да опознаете тази диалектика, си струваше да се оставя да ме излъжат.
(Така се успокоявам в отсъствието на пан Храбал.)
