Най-накрая дойде и редът на Уелсовата „Война на световете“. Дълго чакане, продължително отлагане, храбро захващане… Разбира се, всичко това подкрепено с голяма доза предварителна нагласа за гениалност на книгата, имайки предвид последиците от поставянето й в радиотеатрален вариант в средата на миналия век.
Книжката се чете доста бързо. Тя обаче не представлява нищо особено що се отнася до сюжета. Сцените не са чак толкова зрелищни и интересни, въпреки че на места има хващащи окото детайли. Финалът е най-разочароващ, защото идва изведнъж и то без особено развитие – пришълците просто си измират от земните бактерии и всичко свършва. Постничко.
Разбира се, като една от пионерските книги в тази област, „Война на световете“ е почти задължително четиво за всеки почитател на фантастиката. Аз лично си мисля, че обработката на Орсън Уелс би била по-интересна като развитие. Само чакам някой да ми я прати в електронен вариант…
