fb
Как четешСпециални

Как четеш: Богдана Денчева

7 мин.

Богдана е от хората, които инстинктивно харесваш още щом срещнеш. Енергична, много усмихната и пълна с истории за всевъзможни неща – от мекиците и езиковата в Ловеч до връщане от Сидни с няколко полета и Дж. К. Роулинг под ръка, от любов и музикални фестивали до работа, и накрая онези големи мечти, които всички имаме. Иначе Богдана работи в PR агенция, което, при цялата динамика на професията, е най-скучното й занимание. Част е също от екипа на фондация „Медийна демокрация“. Обича да пише и много силно се надяваме скоро да можем да прочетем нещо повече от нея след страхотния й разказ в сборника с разкази на курса по творческо писане на Сиела от 2014 година.

Какво са книгите за теб?
Лекарство, бягство, най-специалното време, най-добрият подарък. Ако ме питаш в друг период, определенията сигурно ще са други, но есенцията ще остане – нещо велико и великолепно едновременно.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
От детските – „Емил от Льонеберя“. Заради бараката му с храна и сега вечно търся книги, в които има нещо за ядене и нещо смешно. Да променя нещо? Не знам. По-скоро книгите са като хората, които ти дават хиляди добри съвети, но докато не си счупиш главата сам, нищо няма да се промени просто така. Относно замислянето – то е с всяка следваща книга, абсолютно всяка. Четенето е мислене, дори с най-безумните книги.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
За ужас на много хора – похапвам, просто за мен храната и четенето са почти равни свещенодействия, така че смятай какво става, когато са в комбинация. Тук не говоря за фламбета и тежки процесии от осем блюда, а за неща, които по принцип са около нас и в природата – зеленчуци, плодове, ядки. Ако не си имал поне една книга, която да си чел на закуска, обяд и вечеря, и цялата ти рода да е била в паника защо забравяш да вдигаш лъжицата с фрикасе, значи не си имал любими книги като малък. Иначе любимата ми храна за четене сега май е грозде – дълга история, но благодаря за въпроса, защото не се бях замисляла за един-единствен конкретен фаворит.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
По-скоро нещо без алкохол, обикновено обаче забравям да пия. Изстинало кафе с мед и мляко брои ли се?

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Драскам само по учебници. Прегъвам ъгълчето, ако е цитат. Човек, когото обичам безкрайно, ми предложи да слагам цветни листчета – хитро е, все още не съм пробвала. Нямам сантиментално желание да пазя книгите и не ме притеснява, ако накрая изглеждат ужасно – колкото по-измачкани, толкова повече си мисля, че сме преживяли нещо заедно. Като книжките, които връщаш от морето с пясъка – и ти си имаш, и те си имат.

Ета, Ото, Ръсел и ДжеймсКак отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Разделителите са супер, само че понякога нямам в мен, ако започвам нова книга някъде навън. Билетче, касова бележка, друго от джобовете. Оставям я отворена, ако телефонът е звъннал. Но не и нощем – внушение от малка, че така книгата може да настине.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Художествена, макар че коректният отговор тук е: „И двете“. Всичко е важно – поне онова, за което имаме сили да научим още малко.

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Хартиени. От няколко дни обаче имам Kindle благодарение на един личен най-красив и добър Дядо Коледа. Наистина не знам как съм живяла досега без четец. Всъщност знам – с тежка раница и скъсан цип на дамската чанта заради по-обемистите книги.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Май държа. Когато съм в метрото – поне абзаца или изречението. Невинаги обаче има глави и тогава става страшно.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Преди не можех. Сега да – просто наистина имаме нищожно малко време за нещата, които си струват. Иначе като я захвърля, й казвам, че пак ще се върна към нея, а после гледам да не срещам погледа й из вкъщи.

Neveroyatnoto stranstvane na Harold Fray Reichal JoyceАко в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Ако нещо ме дразни в героите, значи ме дразни авторът, тоест дори един персонаж да е дразнещият тип в историята, щом е написан добре, ще си стиснем ръцете.

Какво четеш в момента?
„Нощем с белите коне“. Нещо от миналото с четеца от бъдещето.

Коя е последната книга, която си купи?
За подаръци – „Happy”, „50 места, които да посетите в България през 2015 г.“, „Eта, Ото, Ръсел и Джеймс“, „Търся си мъж“, Зимните приказки на Андерсен, „Корсианска афера“ и биографията на Ангела Меркел. За себе си – „На учителя с любов“ от антиките на Славейков. Подариха ми „Невероятното странстване на Харолд Фрай“, мислех да си я взема, така че все едно е последната, която съм си купила, защото тя ще е следващата за четене.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Ако е художествена – само по една.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Докато пътувам. Иначе навсякъде е възможно да прочетеш още малко, дори прав на опашката. Относно времето – пак варира според периодите. През последната година – много рано сутрин и веднага след работа, така не позволявам на проблемите да ме човъркат. Един приятел ме убеждаваше, че е важно непосредствено преди заспиване – прав се оказа.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
И двете, но поредиците са ми слабост – авторът е поставен на безмилостна оценка дали е писал заради тиражите, или самата история е била замислена в повече томове. И са страшно добър урок по търпение, ако принципно ти липсва такова.

bezhantsiИма ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Дж. К. Роулинг до смърт, някои все още не поддават. Най-плътно препоръчваната през последната година обаче е „Бежанци“ на Весела Ляхова – ще ни трябва поне още толкова време да ти разкажа защо. Наскоро прочетох и „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс“ и също надух главите на всички.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Хоризонтално и по големина от най-голямата към най-мъничката като пирамида. Живея на таван с малко мебели и книгите седят на пода. Обръщам ги така, че заглавията да могат да се четат едно над друго. Понякога се изкушавам да ги подредя и по цвят, но пък така няма да има симетрия. Не всички обаче са при мен – половината са дадени или подарени и дори да се върнат с мустаци от мляко и рошави, вече знаеш, че ги харесвам, каквито са.

[ + ]