fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Как четешСпециални

Как четеш: Десислава Хайверова

7 мин.
Desi Hayverova

Desi HayverovaЖивотът на Деси Хайверова е неизменно свързан с технологиите. Инженер по образование, тя е настоящ интернет маркетинг специалист, а по-голямата част от деня й преминава пред екрана на компютъра. Книгите са нейното бягство към по-интересни и динамични светове, отклик на желанието й да научи повече за човешката природа. Често преанализира прочетеното, като има афинитет към сериозната литература. Записва магистратура по „Психология“, повлияна от „Един сезон в ада“ на Артюр Рембо и „Степния вълк“ на Херман Хесе. Тайната любов на вече 25-годишната Деси обаче са YA (Young Adult) романите, чрез които се връща към любимите си ученически години. Заслужено стана един от нашите летни стажанти. Вижте още за нейните книжни навици по-долу:

Какво са книгите за теб?
За мен всяка книга е възможност за нов поглед към света. Книгите ме обогатяват, разказват ми за различни човешки характери, предоставят ми вълнението от това да изживея стотици чужди животи, докато си стоя на едно място.

Някои книги са приятели, други са учители, а трети, уви, са пропаганда, затова както към всичко, и към избора на четиво подхождам внимателно.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си ?
Определяща книга за моята житейска философия се оказа „Изворът“ на Айн Ранд. В едно общество като българското, което уж се води индивидуалистично, мнението на другите е поставено на пиедестал. Всеки гледа да се покаже, да се хареса на околните, но същевременно не пропуска да следи зорко за действията на съседа, защото няма да понесе онзи да се окаже по-успял. Тук успехът е успех, чак когато другите научат за него. За мен беше освежаващо да прочета контрапункта на Айн Ранд по тези теми и това ме насърчи да се запозная с течения като обективизма и либертарианството. Най-общо казано, „Изворът“ ме вдъхнови да работя за себе си, а не за одобрението на другите.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Обикновено така „потъвам“ в книгата, че не мога да мисля нито за храна, нито за сън. В редки случаи обаче (например, когато чета за прословутата героиня на Агата Кристи – Ариадни Оливър) гледам да имам ябълки наблизо.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Старая се да не държа чаши близо до книгата или компютъра, защото лесно се разсейвам и стават инциденти.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Често си маркирам определени пасажи в Kindle-а, но ако книгата е на хартиен носител, рядко драскам по нея. Предпочитам да си препиша любимия пасаж в някое тефтерче, от където следва другия проблем – големия брой тефтери из вкъщи, в които си нямам и понятие какво точно е записано.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
По принцип аз съм от хората, които обичат да тренират паметта си, запомняйки номера на страницата, до която са стигнали. Наскоро ми подариха много специален книгоразделител, но по-често ми се случва да оставя книгата отворена, отколкото да го ползвам.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Чета художествена литература основно за удоволствие, а нехудожествена – най-често с образователна цел. Обичам историческите книги, но ако са учебникарски и пълни със сухи факти, ги чета доста бавно. Предпочитам подобни произведения да имат сюжет (като книгите на Филипа Грегъри и Фани Мутафова), защото така освен че научавам историческите детайли, се забавлявам и си почивам.

Електронни или хартиени издания? Или и двете?
Електронни, категорично. Много по-лесно се подреждат, не тежат, не заемат място и дори да имаш хиляди книги, винаги са на един клик разстояние. Да не говорим, че самото закупуване е много лесно и не отнема никакво време. Разбира се, харесвам луксозните хартиени издания, но ги предпочитам за албуми или справочници.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Зависи от книгата. В доста романи главата завършва с т.нар. „cliff-hanger” – т.е. държи те в напрежение да видиш какво става по-нататък, затова ако усетя някакъв по-спокоен момент в средата на главата, спокойно спирам дотам.

Често пъти прочитам цялата книга наведнъж, стига да е интересна и да е под 400 страници.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Нямам скрупули в това отношение. На пазара има толкова много книги, че не си струва да си губя времето с нещо, което не ми допада. Навремето в училище си имах проблеми, защото така и не се насилих да дочета „Тартюф“. Някои книги и автори просто не са за всеки.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Честно казано, в доста от любимите ми книги подкрепям антагониста. Понякога добрите герои са прекалено съвършени и дразнят. Същевременно съществуват епоси като „Песен за огън и лед“ на Дж. Р. Р. Мартин, където има поне тридесетина важни персонажа и където спокойно можеш да мразиш поне половината от тях, без това да наруши удоволствието от четенето.

Какво четеш в момента?
„Герои“ на Джо Абъркромби. Въпреки че съм голям почитател на този автор, огромната доза насилие в книгата ме натоварва.

Коя е последната книга, която си купи?
„Дрога“ на Мая Слоун. Мъчи се да имитира „Спасителят в ръжта“ по особено циничен начин, но като цяло не ме впечатли много.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Чета по 5-6 книги наведнъж, но най-интересните понякога взимат превес и всяка свободна секунда отива за тях.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Не, но по принцип обичам да чета на закрито. Слънцето и мухите навън ми идват в повече. Иначе най-често чета нощем.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Спорно е. Обикновено в поредицата от книги винаги има една-две по-слаби, които развалят впечатлението от другите. Същевременно, ако героите са ми станали близки, една книга с тях изобщо не ми е достатъчна.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Никога няма да се уморя да препоръчвам „Игрите на глада“ на Сюзан Колинс. Великолепна трилогия, която се чете на един дъх.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Подреждам книгите си по жанр, като всеки жанр се шири на свой собствен рафт в библиотеката. Напоследък купувам основно електронни заглавия, а там електронният четец има грижата за организацията.