fb
Как четешСпециални

Как четеш: Десислава Иванова

7 мин.
Десислава Иванова

С Деси се познаваме от скалите, катеренето и любимата ни Малка Вратца. Все покрай това, слава богу (а не работното ѝ място „Пирогов“), сме се засичали. Миналата година на Лакатник тя притихнала слушаше португалска поезия и покрай странното за нея изживяване, започнахме да общуваме повече. Виртуалните ни дискусии достигнаха своя апогей по време на извънредното положение през март. Споделяме обща нагласа към мерките, предпазването, ползите от изолацията и ценностен поглед към хора, животни, растения.

Предложих ѝ да разкрие читателските си навици и тя в типично прагматичен стил сподели, че не чете художествена литература и не гледа кинофилми. Но чете специализирана литература, новостите в своята професия, закони, правилници и наредби, свързани с каузите ѝ. Изпаднахме с нея в нова дискусия, в която идентифицирах следния въпрос: защо хората под „четене“ разбират само художествена литература? Отговорът оставям на вас, скъпи читатели!

А коя е Десислава Иванова? По професия тя е лекар. Със сбъдната професионална мечта – реаниматор в „Пирогов“. С каузи, свързани със запазването, а често и спасяването на животните, в частност – на бездомните, както и живота на Природата. С хобита, също толкова динамични и предизвикателни: скално катерене, алпинизъм, планинско колоездене. Велосипедът е неотменима част от движението и в града, а и често извън него. За да издържи на изключителното натоварване покрай пандемията, получава подкрепа от шесточленното си семейството: съпруг, син и няколко котки.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си? 
Всеки учебник/материал, който чета, ме променя, кара ме да се замисля докъде съм стигнала в развитието си – като знания, способности, надграждане. И веднага прилагам в практиката. Пиша „учебник“, а не книга, тъй като чета изключително научна литература в професионалната ми област – медицината. От година и учебници по френски за езиковите курсове към Френския културен институт. Различни помагала/граматики, които са теоретични и/или практически насочени. Използвам понятията „учебник“ и „материал“, защото постоянно ми се случва да се обръщам към научни статии (напоследък все по-често, тъй като темата с COVID-19 е доста динамична, постоянно излизат нови и нови данни от различни проучвания, с това се занимаваме почти 100% от българските лекари в момента). Интересувам се и от законодателството на България, тъй като е свързано с каузите, с които съм обвързана и които придават не по-малък смисъл на съществуването ми – защита на животните (в частност на бездомните) и опазване на околната среда в страната. Като цяло чета практически насочени неща. Просто обичам да има видим резултат от това, което правя, включително и от това, което чета – дали ще е в полза на пациент или в помощ на колега, дали ще е, за да продължим да спасяваме животни, води и гори… А това, което вършим, както и резултатите от действията ни, постоянно ни променят. Ако ги анализираме правилно – промяната е в положителна посока.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”? 
Рядко се случва. Ябълки или солети.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш? 
Кафе, кафе, кафе, винаги!!!! Вода, понякога – чай. Напоследък, сутрин, ако съм вкъщи (понеже с колегите четем и на работа, там почти винаги се налага да направиш минимум някоя справка) и мляко с горчиво какао.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява? 
Все по-рядко, но продължавам да го правя, предимно цифри, които са важни и ми е трудно да запомня с точност към момента. А и ми е по-лесно да ги откривам, когато се връщам към учебниците за справка. И превод на някои думи, съответно.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена? 
Използвам каквото ми попадне като книгоразделител – картички, картончета, направила съм си и такива от кутийки от чай, гледам винаги да имам под ръка нещо. Имам само два истински такива – с животни, разбира се, влюбих се в тях от пръв поглед и реших да си ги подаря.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете? 
Иска ми се да напиша „и двете“, но истината, с която са запознати всички около мен, е, че с художествената литература не ми се получава.

Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите? 
Хартиени, категорично. Колкото и да е по-малко екологично май. Но пък учебниците, които имам, са по-скоро с фундаментална информация. Допълнителната (обновена) информация прилагам на листчета в учебниците, върху които съм я записала. Имам и доста електронни, тъй като не мога да си позволя да си ги закупя като хартиени издания. Качествените учебници (а все още такива български издания няма, за съжаление) са адски скъпи и недостъпни финансово за мен и колегите ми. До законодателството имаме надежден електронен достъп.

Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време? 
Чета това, което ми носи нужната информация, там по-скоро нямам този проблем.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни? 
Предвид това, което чета в момента – не ми се случва. За мое щастие обожавам работата и професията си. А каузите са ясни.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти? 
Тук малко ще се опитам да се пошегувам – главните герои, които присъстват в или за тези, за което се отнася това, което чета, са най- интересните, предизвикателни и любими същества за мен. Или такива молекули, клетки, тъкани, системи, апаратура и т.н. Или пък – думи и изречения.

Какво четеш в момента? 
Материали, статии и обновени такива за COVID-19, отнасящи се до работата и специалността ми, Harrison’s Principles of Internal Medicine, Fundamentals of Body CT, съответните издания, както и учебници по френски.

Коя е последната книга, която си купи? 
Странно, но това са петте бестселъра от серията „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на Дъглас Адамс. Чета си я вечер. Препрочитам, защото ги четох в ранните студентски години, но не мога да твърдя, че имам особен успех с нея в момента, затова не я вписвам в книгите, които чета.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж? 
Винаги са няколко.

Имаш ли си любимо място/време за четене? 
Бюрото вкъщи, защото е близо до библиотеката с учебници. И е удобно за водене на записки. Най-практичното място е просто. Но чета, където се налага.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания? 
Повтарям се, но чета това, което ми носи нужната информация.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели? 
С колегите постоянно коментираме и обменяме информация, която ни е полезна, тогава неминуемо се случва и това. Има такива, да. Ама те са от нашите (подсмихва се Деси): Morgan & Mikhail’s Clinical Anesthesiology, Marino’s The ICU Book, Harrison’s Principles of Internal Medicine.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.) 
Не са подредени по някакъв определен начин, важното е да мога да се докопам бързо до това, което ми е необходимо.

Снимка на публикацията: личен архив

Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка azcheta21q1. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на „Аз чета“.