fb
Как четеш

Как четеш: Добромир Банев

6 мин.
Dobromir Banev

Той е български поет, автор на няколко книги. Писал е и много текстове за български поп-песни, една от които е прекрасната „Руж“ в изпълнение на Йоана и Петър Антонов. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски“, но не може да живее без да пише. „Абсурдни времена“ (изд. Лъчезар Минчев), написана съвместно с поетесата Маргарита Петкова, е една от най-популярните съвременни стихосбирки, а най-хубавото е, че наскоро беше публикувана и втората част. 

Вдъхновени от един негов стих, който звучи в унисон с пролетното време, решихме да попитаме Добромир Банев как чете. Стихотворението, както и неговите откровени отговори, можете да намерите по-долу.

Не се обича нищо на инат.

Обичам ли се, значи ще обичам.
Дъждът? Дъждът е омагьосан свят
за мокър мъж.
И поглед на момиче.

Какво са книгите за теб?

Пътят, който води към познанието. Човек трябва да развива интелекта си, за да бъде истински пълноценен и за другите хора.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си ?

Много харесвам „Човекът се появява през холоцена” на Макс Фриш. В тази книга става дума за преоценката, която прави на живота си един мъж по време на дъжд. Иначе до леглото ми винаги стои томчето със стиховете на Емили Дикинсън. Зависим съм от нея.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Не, нямам такъв навик.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Кафе. Много кафе с много цигари. Absurdni vremena- chast 2

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

Като по-млад драсках много по книгите, отбелязвах всеки абзац, който ми е направил впечатление. Сега не го правя. Но се случва да запиша някоя хрумка в бележника си, когато пасаж от книгата ме „грабне”.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

Никога не прегъвам листа и не оставям книгите отворени. Много пазя книгите си.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

Любознателен съм, така че чета и нехудожествена литература. Имам интерес към езотериката и мистиката, увличам се по психологията и философията.

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?

Само хартиени. Истинската литература е в страниците, които можеш да докосваш. Мастилото трябва да мирише, за да усетиш вкуса на историята.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Обикновено предпочитам да прочета главата докрай. Иначе непрекъснато ме човърка отвътре. А и завършекът на една глава или на една книга винаги е най-интересното за мен, защото последните изречения до голяма степен определят таланта на автора.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?

Да. Случва се непрекъснато. Последният пример за това е новият роман на Бегбеде. Не ме грабна. Лошо е, когато откриеш, че авторът започва да се повтаря и гравитира около едно и също нещо. Но пък наскоро препрочетох два романа и разказите на Рей Бредбъри, без да изпусна и дума. Dobromir Banev

Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?

Ако има такива, които ме дразнят, значи авторът добре си е свършил работата.

Какво четеш в момента?

Препрочитам „Безкраен празник” на Хемингуей.

Коя е последната книга, която си купи?

„Личен архив” на поетесата Мария Лалева.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?

Обичам да чета последователно. Те обичам разхвърляното четене, но понякога се случва.

Имаш ли си любимо място/време за четене?

Най-добре се чувствам в огромното си легло с книга в ръка. Мога да чета по всяко време, но предимно това се случва вечер заради работата и останалите ангажименти, които имам през деня.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

Самостоятелните издания.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Да, много са. Бредбъри, Стайнбек, Уайлд, Фицджералд, Дикенс.. наистина са много.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

Нямам никакви библиотекарски умения. Не ги подреждам по критерии, но знам всяка книга къде се намира.

 

Ето и откъс от стихосбирката „Абсурдни времена“ – част 2:

 

Той:
Ах, явно вече нямам тайни с теб!
В Миро те припознах – атлазно синьо!
Луна. Сърце. И този твой куплет
аз вплетох на платното с моя рима.
Говориш за…
Разбира се, познах!
Париж е нежен, весел и вулгарен!
Че твой съм, още в София признах!
Че моя си в Париж, съм благодарен!
Вървим през стария площад Пигал
и всички двойки завистливо гледат –
Ван Гог сега да беше ни видял,
пък после да рисува слънчогледи!

Тя:
До теб, разбира се! До никой друг
не мога из Париж да се разхождам.
Напук на всички мухльовци, напук
на дамички, излизащи от кожата си,
които ни следят с посърнал взор
и съскат зад гърба ни, свили устни:
„Какъв кошмар! Той с нея! Жив позор!
Той е разхайтен! Тя пък е разпусната!“
О, няма спор! Свещена простота!
Те даже не разбират как са прави!
Разхайтени – в града на любовта!
Разпуснати – ами така се прави!
През рамото ми – твоята ръка,
аз с палец в гайката на панталона ти,
площад Пигал пресичаме така
и той ни ръкопляска от балконите.
Да беше ни видял сега Ван Гог –
как тръпно спускаш длан към моя лакът –
с кръв от отрязаното си ухо
би нарисувал сто картини!
Актови.“