Джули е главен редактор на международното списание за изкуство „Дерзай“, както и на локалното за Варна списание за градска култура Guide me (чийто първи брой излиза през юни 2022 г.). Занимава се с организация на събития, основно в сферата на културата – чрез платформата „Дерзай“ и чрез тази на фестивала за късометражно кино International Portrait Film Festival. Завършила е бакалавър в Рединг, Великобритания, специалност „Кино и театър“. Споменава за себе си, че е и артист на свободна практика, когато ѝ остане време да се възприеме като такъв. Накратко се представя като: „Джули, на 25 години, която обича простичките неща в живота, но все си ги прави сложни“.
На 14 юни може да се срещнете с нея в София на откриването на изложбата на списание „Дерзай“, която представя художествени творби от най-различни жанрове, създадени в процеса на обмен на вдъхновение за брой 3 на списанието. Събитието е отворено за посещения от 14 до 18 юни (включително), от 18:00 до 21:00 ч. в „Ателието зад къщата“. Предстои да бъде планирана и изложба във Варна.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Винаги първо се сещам за „Крадецът на книги“. Сега се замислих, че има още една, първата всъщност – „Чичо Томовата колиба“. С всяко припомняне сякаш вътрешно усещам начина, по който са ме накарали да се почувствам. Споменът е така силен сигурно, защото са афектирали подрастващото ми съзнание.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Ако ям, се разсейвам. Но пък някой плод за освежаване на ума не пречи.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Май зависи от книгата? И следователно май не пречи да е каквото и да е питие…
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
На мен това ми е любимо и хич не ми пречи. Ако книгата е моя, тя значи си е за мен – да ме учи и вдъхновява, но наравно важно ми е и да ми го припомня. Тук ще стане сладникаво, но е такова – от дадена гледна точка дори отбелязването на моменти в книгата за мен значи, че отдавам уважение и значение към нея, към онова, което искам да запазя. Иначе то все едно си остава плаващо в пространството. Да, мога да си записвам пасажите на друго място, но ми харесва диалогът с книгата, тя самата да ми проговори отново. Като завръщане към любим разговор с ценен събеседник. И броят на прегънати ъгълчета и подчертани редове показва доколко сме се сприятелили.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Ушичките са ми знак за друго, както стана ясно, така че книгоразделител или някак се опитвам да запомня страницата…
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. Не знам дори дали имам любим жанр. Добре написаният текст си е добре написан текст.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Основно хартиени, дори най-малкото поради здравословни причини, но аз съм ценител и на дизайна. Фактът, че съм постоянно в движение и не съм фен на многото вещи, ме поставя в добри отношения и с електронните. Аудиокниги по-скоро не, тъй като не успявам да се концентрирам.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
О, гледам да я прочета. Но не е фатално, ако в самата глава пасажите разделят историята на части.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
По принцип за мен е ценно да възприемам произведения от какъвто и да е медиум особено когато си мисля, че няма да ми допаднат. Така все пак си развивам критичното разбиране. Само че колкото по-заета съм, толкова по-лесно ми е да отхвърля нещо, което в момента не търся. Това е нормално и нужно, разбира се, само че и тук ми се иска да открия златната среда, за да не се озова неусетно в прекалено удобен коловоз.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
В момента не се сещам за пример с книга, само за филм, което пак си е показателно, а и се връщам към предишен отговор – добре написаният текст си е добре написан текст, включително във връзка със сценарий и персонажи. Нямам нужда да се асоциирам с даден герой, за да виждам смисъл в историята. Даже по-добре да съм страничен наблюдател, за да съм сигурна, че оценявам самите качества на произведението. Но тук играе роля това, че имам опит и продължаващ интерес в изграждането на сюжети и перспективата ми е критична.
Какво четеш в момента?
„Трите смърти на Америгор“ от Арсен Мердански.
Коя е последната книга, която си купи?
Тази, която чета в момента.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
За съжаление съм от тези, които хващат няколко наведнъж, а колко завършват е друг въпрос. Старая се захвана ли роман, да си стоя в неговия свят, ако ме е грабнал. Иначе нямам против да разнообразявам авторите на къси форми спрямо настроението си.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Стигнала съм такъв етап, че четенето изисква да ми бъде включено в графика и аз да знам, че отделям специално време за него. За да съм сигурна, че имам на разположение повече от няколко минути за няколко страници. Ако това време е съчетано с пространство с чист въздух, става съвсем добре. Така че любимото място е природата, а любимото време – онова, което съм успяла да заделя за себе си.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Може би ще отгатнете отговора ми – няма значение, стига да си струват.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Книга – „Крадецът на книги“. Автор – Кърт Вонегът. Книга и автор – „Солено“, Леони Ходкевич.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По-скоро по жанр.
Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка azcheta22q2. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на „Аз чета“.
