fb
Как четешСпециални

Как четеш: Габриела Хаджикостова

4 мин.

Габриела Хаджикостова е актриса, която живее в Унгария от трийсет и шест години. Режисира и превежда пиеси от съвременни унгарски драматурзи на български. Основава независимия експериментален театър „Малко театро“ през 1996 г. в Будапеща заедно с унгареца Ищван Наги. „Малко театро“ е единственият професионален български театър зад граница, чиято задача е да прокара път на българската култура в Унгария. Габриела и Ищван си партнират в режисурата и на спектакъла „Цъфнали очи“, създаден по романа „Виенски апартамент“ от Радостина А. Ангелова. Българката стана част от представянето на романа пред българската общност още през 2013 г. по покана на Българското самоуправление в Будапещa. Тогава тя се зарича, че един ден ще направи спектакъл по книгата. 

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Като човек живеещ извън България ще си позволя да посоча в анкетата само съвременни български автори, които горещо препоръчвам и на живеещите в България българи. Чета пристрастно съвременна българска литература. И твърдя, че имаме много силни автори. Може би романите в България имат златен период. За разлика от унгарската литература, българската в момента се откроява със силно присъствие на жени писателки. Най-разтърсващ и емблематичен за мен е романът на Керана Ангелова „Елада Пиньо и времето“. Срещата ми с него беляза и съдбата ми като творец. Близо десет години играя в много европейски страни моноспектакъла си, който направих по романа. Магията на думите на Керана се допълва от космоса, който създава с музиката си Николай Иванов ОМ.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не. Когато правя нещо, потъвам в него. Считам за светотатство да четеш книга и да похапваш.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Кафето е допустима напитка, когато чета.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Да. Редовно. В спектаклите си боравя с много текстове на български писатели. Когато срещна текст, който искам да ползвам в концертите и спектаклите си, го отбелязвам.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Книгоразделител или картонче, на което си водя записки.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Предимно художествена.

Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
Само хартиени.

Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Често ми се налага да прекъсна, без да съм изчела главата до край.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Бих отговорила с усмивка, че от живота ми е останало вече твърде кратко време, за да си позволя да чета нестойностни книги, да гледам лош театър и да пия лошо вино…

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Книгата ми е любима или не според цялото си съдържание и послание.

Какво четеш в момента?
Книгата на Радостина А. Ангелова „Не сме тукашни“.

Коя е последната книга, която си купи?
Когато съм в България, си купувам много книги наведнъж. Лятото бях с кола и си купих трийсет и седем. Не знам коя да броя за последна…

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Винаги потъвам и се отдавам само на една.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Не. Но предпочитам да е на спокойствие, не набързо и между другото. Изисква се вглъбеност.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни издания.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Керана Ангелова: „Елада Пиньо и времето“, „Вътрешната стая“, „Улицата на пеперудите“, „Мария и слънчогледите“, „Зана“. Радостина А. Ангелова: „Виенски апартамент“, „Имаго“, „Обратната страна“. Емилия Дворянова: „Госпожа Г“, „Земните градини на Богородица“, Теодора Димова: „Майките“, „Марма Мариам“, „Емине“, Георги Господинов: „Физика на тъгата“. Ох, много са! Но в началото отбелязах, че тук ще пиша само за съвременни български автори. Защото заслужават!

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По име на автора.

[ + ]