fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Как четешСпециални

Как четеш: Невена Басарова-Дичева

9 мин.

Невена Басарова-Дичева е специалист по добри обноски, основателка и управителка на Първа Детска академия за добри обноски, където деца, тийнейджъри и техните родители се обучават как да се държат в обществото, да спазват добрите маниери и правилата за поведение. Провокирана от все по-големия интерес от страна на родителите както в България, така и в чужбина, тя организира и лятна Академия.  

Невена създава иновативната методика „Гъвкава дисциплина“, с помощта на която децата се възпитават в уважение към правилата и същевременно имат свободата и простора да се развиватСертифициран специалист е по социален етикет в престижното Minding Manners International в Лондон, както и сертифициран треньор по Емоционална интелигентност. Специализира „Психологично консултиране и въведение в психотерапията“. Участвала е в международни семинари за обучение по бизнес етикет и протокол. Научете повече за читателските ѝ навици при нас!

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Ако трябва да съм откровена, не е една книгата, която ми е повлияла. Аз вярвам, че всяка една книга попада в ръцете на човек в точния момент, когато той има нужда точно от нея. И през годините книгите променят всеки един от нас малко по малко и му дават това, от което има нужда в периода от живота, в който се намира.

И все пак, ако трябва да назова една, това е „Конституционно право“ (смее се). Научаване има, но прочитане няма.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти храна за четене?
Шоколад и шоколадови бонбони в неприлични количества. Така умножавам удоволствието, а и шоколадът е храна за мозъка – той помага за концентрацията и така помня по-добре какво съм прочела.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Вода, зелен чай с жасмин или фреш.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Ужасява ме идеята да драскам по книга и се ужасявам, когато видя надраскана книга или учебник. С огромно удоволствие още от ученическите си години подчертавам с маркер това, което най-много ме впечатлява и бих искала да запомня, та във всеки един момент, в който се докосна отново до тази книга, бързичко да го намеря в жълто или зелено.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Обикновено с книгоразделител, заради което създадох и книгоразделител на Академията за добри обноски. За мен всичко останало е неуважение към книгата, автора и мъдростта, която ни дава. Да разтвориш книга и да я оставиш, както аз се шегувам по корем“ или „по очи“, да прегънеш страница, да нарушиш изяществото ѝ, мисълта и любовта, с които е създадена не ми допада.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. В последните години давам превес на нехудожествената литература с оглед на това, че работя много върху себе си както за себе си като личност, така и за децата си и работата с тях. Но, разбира се, художествената литература има място в живота на всеки човек, когато реши да избяга от ежедневието и да се пренесе в чудни светове.

Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
Аз съм малко старомодна и за мен книгата е изключително само на хартиен носител. Хартиената книга има аромат и усещане, че си се докоснал до нещо, което е направено специално за теб. На електронни устройства имам чувството, че е игра, която трябва да прочета, а не да изиграя.

Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Не мога да спра. Така потъвам в книгата, когато ми е интересно, че забравям света около себе си. Забравям и да спя. Чета нощно време и понякога съпругът ми се сърди, че не може да се наспи заради нощната лампа, която свети. Когато преди години четох „Шифърът на Леонардо“, го приключих за може би четири денонощия. Тогава бях на работа, но си я бях взела за в обедната почивка и притичвах до близкия парк да чета, вместо да обядвам. Вечер бързах да се прибера, за да я дочета. Толкова запалена се чувствам по една книга, докато я довърша.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Честно казано, не виждам как авторът може да ме дразни. Текстът да, или по-скоро това, което се случва. През последните години обаче се научих, че когато нещо ни дразни, то най-вероятно е нещо в нас самите. Аз умишлено изчитам това, което ме дразни, за да намеря отговори на въпроси, които не съм си задавала. Кое е това, което ме дразни, и къде се е скрило то у мен, че ме дразни? Често персонажът, когато говорим за художествена литература, в началото е един, а в края друг. Така е и в живота и аз бих могла да науча себе си как се променят нещата днес нещо те дразни, а утре ти харесва.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Да, може. След като все пак съм я прочела, до края няма как да не ме е грабнала и да не остане с мъдростта си в мен.

Какво четеш в момента?
В момента чета нещо много полезно както за мен като майка, така и като специалист – „Спокойни родители, щастливи деца“ на д-р Лора Маркам. Препоръчвам я на всички, които искат да бъдат още по добри родители на щастливи деца и да са спокойни, вместо да изпадат в истерия за малките пакости, които правят малчуганите.

Коя е последната книга, която си купи?
„Квантовият воин“ на Джон Кехоу. Чела съм „Подсъзнанието може всичко“ от него, а също имам и от време на време заради работата си и по-голямото си дете препрочитам „Подсъзнанието може всичко“ в съавторство с педагожката Нанси Фишер. Харесвам го като автор, той промени много неща в моето мислене и ми вдъхна вяра и визията, че с мислите си можем да насочим сбъдването на мечтите си към реалността.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Аз съм много моногамна – не може да съм си паднала по една книга и да чета още няколко. Когато е необходимо да чета нещо по работа да, но със сигурност предпочитам да си прочета вече започнатото, преди да продължа нататък. Имам нужда да изпитам емоцията и мъдростта на случващото се в книгата, а не да се разпилявам тук и там.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Любимото ми място е диванът в дневната. Независимо на кой диван в коя дневна на кой дом съм била през годините, винаги това е било мястото, на което ми е доставяло удоволствие да чета. Дневната ми обикновено е просторна и светла и там намирам себе си, така че да мога да бъда погълната от книгата, която чета. Като време: когато съм сама  през деня, когато съм семейството си вечер, когато всички заспят.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Нямам предпочитания. Щом е хубава книга, която ми допада, няма значение дали е поредица, или една книга, дали ми е била препоръчана, или ме е намерила. За мен това е не е от значение.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Не бих казала, че има такава книга и такъв автор. Но когато си общувам с приятели и ми споделят за неща, които ги вълнуват както от личен, така и от професионален характер, понякога се сещам за някоя книга и възкликвам: „Това е твоята книга!“. Дори когато заминават на  вълшебно пътешествие в чужбина, казвам: „Тази книжка би ти допълнила изключително много преживяването“. Било на летище, било в самолет, било на плаж.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Започнах първоначално по жанр – да си знам къде ми е фантастиката, къде ми е правото, къде ми е психологията. Но някак естетически малка, голяма, дебела, тънка книга не ми харесва. Така че, по красота, както бих казала като жена и както уча децата в Академията. Първо по-дебелите и по-големи книжки, после по-малките и по-тънки, за да има някаква естетическа визия в библиотеката.

Колко често подаряваш книги и кога го направи за последно?
За мен книгата е най-добрият подарък, който можем да направим, защото с избора ѝ отправяме послание, от една страна. От друга, той е нещо много лично, защото написваме много хубаво лично пожелание към този, на когото я подаряваме. От трета страна, това е вечен подарък. Мога до подаря и смарт устройство, но след година-две то ще е вехто, докато книгата и след четиресет години, когато я отворите и видите пожеланието, ще ви накара да се усмихнете и ще ви зарадва. Ще си спомните кой точно ви е подарил книгата и каква емоция ви е донесла тя.

Снимки: Марг Басарова