fb
Как четешСпециални

Как четеш: Невена Борисова

8 мин.

unnamed-1Невена Борисова е родена през 1987 г. във Велико Търново. Завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“, както и две противоборстващи си магистратури – „Литература, кино и визуална култура“ и Човешки ресурси в същия университет. Стихосбирката й „Бавни портрети“ печели Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ през 2009 г. Лауреат е на различни награди за поезия през годините. Осем години след първата й стихосбирка излезе втората със заглавие „Времетраене“ (2016, изд. Пергамент).

Завършва хуманитарната си магистратурата с магистърска теза върху Александър Вутимски. Обича да пътува и за няколко години от живота си посещава около 9 държави, печелейки стипендии по различни програми в посока развитие, свързано със социални и журналистически теми. С течение на времето започва да изпитва все по-силен изследователски интерес към българската поезия. Вълнува се силно и от философски въпроси като отраженията на времето върху човека, както и влиянието в обратната посока. Усетих това, докато поглъщах стихосбирката й „Времетраене“ – поезия с контрастни емоции, плуващи спокойно и леко към читателя си, без помпозност, шум и назидателност. Красивото оформление на книгата и дълбочината на образите ме накараха да изпиам силно любопитство към Невена и нейните читателски навици, затова днес именно тя е гост на рубриката.

Какво са книгите за теб?
Детството ми. Тийнейджърството ми. Студентството ми. Зрялата ми възраст (в която все пак се надявам искрено, че съм навлязла). Преди си мислех, че може да съжалявам за пропуснатия живот покрай четенето, но сега по-скоро си мисля за ползата от това “книжно” време и дали не съм пропуснала прочита на ценни книги покрай живота, който е настоявал да го живея.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Мисля, че при всеки определена книга в определен период изиграва своята роля, докато накрая се образува една констелация от важни книги. Представям си това като изграждане на подпорите на светла катедрала. За радост, тези книги са били много (искрено вярвам, че една книга е в състояние да промени човека). Така например, неотдавна прочетох книгата на Никола Абаняно “Въведение в екзистенциализма“. Бях пропита от мисълта на философа Никола Абаняно, че сме длъжни винаги да защитаваме истинското си „Аз“ и потенциала му, вървейки срещу всички обезсилващи обстоятелства. Тази истина, която всички помним, но която забравяме, тогава ми помогна да си припомня и че най-важно е човек да отстоява личността си пред самия себе си и да се бори за нейното доизграждане.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
По повод на този въпрос, си припомних за “Възвишениe”, където страниците на Рибния буквар бяха пропити от мазнинката от пръстите на овчар, чичото на един от героите. За щастие, не съм като този овчар и не оставям подобни следи по книгите. Похапвам си обаче често плодове. Още от малка майка ми традиционно ми е поднасяла нарязани плодове, орехи, докато си чета на някой диван или канапе, и този навик се е превърнал в източник на уют.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Житейска и екзистенциална мъдрост (шеговито казано). А иначе – сок, мляко, всичко, което е полезно, сякаш за успоредяване на приема на полезно съдържание за дух и тяло.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Тук ще направя едно тежко за някои книжни пуритани признание. Почти винаги чета с молив (не с химикал, разбира се) и си отбелязвам с чертичка или подчертавания ценни моменти, а също – на най-задната страница – номер на страници и ключова дума.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Тук има нещо особено. Поне моят опит показва, че човек се учи от родителите си за подобни навици. Не оставям книгата по лице, което ми се струва много трудно „физическо упражнение“ за нея, а отбелязвам с малко листче хартия мястото, до което съм стигнала.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. Ужасява ме, когато някой отрича едното за сметка на другото, това звучи кощунствено и човек може да изпитва дори известна доза съжаление към този, който го прави. Това са две опори на човешкото развитие, не мога да си представя едно хармонично съществуване без художествена литература или без алтернативните й четива, които може да са свързани с конкретните личностни интереси. Например, ако си лекар, градинар или инженер, каквото и да е, нехудожествена литература е неизбежна. В конкретния случай на моя милост се боря упорито да поддържам и да чета и философия, и литературознание.

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
В днешно време – и двете. Но много по-лесно и сякаш по-пълноценно се усвоява хартиена книга. Важното е обаче наистина съдържанието да се усвои. Както беше писал един просветлен ум, това, че си купуваш книгата не е еквивалентно на това да си вземеш и съдържанието й. Второто зависи от теб.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Може би неслучаен е този рефлекст да “закръгляме” текста, защото смисловата завършеност води и до разбиране.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Напълно възможно…Лошата книга си е лоша книга. Дори и с такива книги е възможно да губим времето си.

Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Да, напълно. Дори отблъскващите персонажи могат да бъдат удивително добре изградени и поради това – харизматични в художествено отношение. С много от героите е възможно да не сме съгласни. Първосигнално се сещам за отблъскващия сам по себе си главен герой от “Парфюмът“ на Патрик Зюскинд, същевременно добре обрисуван. Или някои от героите на Уелбек… 123622_b

Какво четеш в момента?
„Тревожното литературознание“ от Никола Георгиев, която по много смислен начин проследява логиката на развитие и противоборство между различните литературни школи и теории, успоредно и едното от общо три издадени на български томчета на Тагор.

Коя е последната книга, която си купи?
Няколко томове с есета на Томас Ман – става дума за онази красива поредица, при която всяко томче е със свой цвят, от вишневочервено до небесносиньо.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Някъде по-нагоре се издадох. Обикновено чета по няколко книги, като в такива случаи е неизбежно все пак това едната да доминира съзнанието ти, както и времето за прочит.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Привечер или ранния следобед. Идеалното място би било одеало на сянка под дърво, удобен диван, сал в морето на Френска Полинезия (последното е шега, но вероятно не би било неприятно изживяване, разбира се).

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
И двете!

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Винаги бих препоръчвала „По следите на изгубеното време“ например. От прочетените неотдавна книги препоръчвам и бих препоръчвала и занапред Данило Киш, Ясмин Реза, Бердяев и неговата „Самопознанието“, както и всяка друга негова книга, разбира се.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
В две стаи има по една библиотека. На определени, отделени един от друг рафтове са наредени философска литература, българска художествена литература, литературна критика, естетика, проза от чуждестранни автори, поезия от чуждестранни автори и т.н.

[ + ]