fb
Как четешСпециални

Как четеш: Николета Стойкова

9 мин.

Има хора, които чрез хобито, образованието и професията си, служат само и единствено на езика – и в личен, и в кариерен план книгите са им неотлъчни спътници. Познавам Николета от достатъчно много години, за да я поставям мислено именно в тази графа – тя е филолог (бакалавър Английска филология и магистратура Език и култура), работи като редактор на преводна литература в изд. „Кръгозор” и преподава в СУ. Освен че след това интервю още веднъж се убедих колко са ни сходни литературните вкусове, тя е един от най-слънчевите и пътуващи хора, които познавам. Снима облаци, наблюдава, и, както сама описва – има нездравословна любов към Чехия и всичко чешко.

А днес по-подробно ще се разходим из книжните навици на Николета – от Йовков до Ницше!

Какво са книгите за теб?
Книгите за мен – знам ли откъде да започна…Книгите са ми приятел и спасител. От една страна са ми и работа (о, да, работата ми е да чета книги!), но всъщност най-вече са удоволствие. След тежък ден книгата ми е награда – успяла съм да премина през него, тя е глътката ми свеж въздух и вратата към другия, по-добрия свят, където мога с часове да се скитам и да наблюдавам пейзажи и хора, да ми е хубаво, да ми е спокойно. Мисля, че любовта ни с книгите е взаимна – или поне от моя страна е.
Книгите са ми богатство и вдъхновение. Мъдрост, която чака да бъде попита. Думи, които чакат да бъдат погълнати. Герои, с които да се запознаеш, сприятелиш, обикнеш или намразиш. Истории, които да те разтърсят, да те накарат да помечтаеш, да ти върнат вярата в света, или да ти ударят мощен шамар и да те върнат обратно в суровата реалност. Места, които да посетиш, както и обичаи, с които да се запознаеш, приключения, които да съпреживееш. Или пък спомен, който да изживееш отново. Всяка книга ти говори на своя език и щом я прочетеш,  ти си вече богат  – не само на преживявания, послания, поуки, но и на думи и още един нов език. А да си кажа честно, мен ме е страх, че няма да имам време да прочета всички книги и науча всички езици, които искам…

"Нива на живот" - БарнсКоя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Опасявам се, че не мога да посоча само една. Сигурно това е редовният клиширан отговор, но наистина е така. Лично за себе си не мисля, че би било справедливо да избера една. Всяка една книга, която някога съм прочела, е оставила, макар и милимъничко, нещо от себе си у мен. Има книги, чиито пасажи толкова са ме грабнали, че ги знам наизуст. Има книги, които са ме разтърсвали жестоко и над които съм плакала с часове. Има такива, които са ми давали храна за размисъл и са поставяли въпроси, на които и днес все още търся отговор. Има и книги, които съм прочела в момент, когато съм имала нужда да чуя точно определени думи и след това съм намирала себе си. За кратко, разбира се, защото и до ден днешен все още се търся.
Ще изброя само няколко, защото не искам да прекалявам: „Повест за два града“ на Чарлз Дикенс, „Вторници с Мори“ на Мич Албом, „Нива на живот“ на Джулиан Барнс, „Искрица живот“, „Трима другари“ (направо всичко на Ерих Мария Ремарк), „Престъпление и наказание“ на Фьодор Достоевски, „Крал Лир“ на Шекспир, „Безсмъртие“ и „Непосилната лекота на битието“ на Милан Кундера, „Четири квартета“ на Т. С. Елиът, разказите на Йордан Йовков, „Генеалогия на морала“ на Ницше, „Смълчана пролет“ на Рейчъл Карсън.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Честно да си призная – не обичам да ям, докато чета. Не ми е приятно, разсейвам се и постоянно си мисля: „Николета, внимавай да не изцапаш страниците или корицата!“. Случва се обаче да си позволя блокче шоколад или бисквита, когато чета на екран. Обичам да отдавам вниманието си само на една дейност. А освен това както четенето, така и яденето заслужава своята заслужена доза внимание.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
И пиенето по време на четене не ми се нрави съвсем. Но иначе вода или чай.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Преди време имах малки тефтерчета и там си записвах каквото ме грабваше. Случвало се е да пиша и върху хвърчащи листчета и салфетки, ако нямам друго под ръка. В последно време обаче разчитам основно на телефона си – или правя скрийншот, ако чета нещо на него, или снимам. На електронния четец също си подчертавам и водя бележки. Не обичам да драскам по книгите. В учебници обаче съм си позволявала да подчертавам с молив, а ксерокопията ми на учебници са едни весели и шарени…направо са си едно голямо цветно петно.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Ами…запомням я в повечето случаи. Иначе си имам и най-различни видове разделители, повечето от които са ми подарък (приятели, благодаря!). Като малки с братовчедка ми даже сами си изработвахме разделители за всяка книга преди да започнем да я четем. Хем бързахме, за да започнем по-скоро с четенето, хем се стараехме да направим красиви разделители. Сега, колко сполучливи са ставали, е отделен въпрос.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
О, определено и двете. Особено като филолог не мога да имам предпочитания. Имам време и желание както за единия, така и за другия вид.

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
И двете. Обичам хартиената книга, обичам миризмата както на нови, така и на стари книги, обожавам да прелиствам страници, да се връщам и препрочитам пасажи, но оценявам и предимствата на електронните издания. Особено в работата ми те са много удобни, защото не се налага да чакам седмица или месец, за да получа някой ръкопис. А и номадската ми душа обича да пътува с няколко книги наведнъж, което понякога си е свръхбагаж…

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Ако много, много, ама много ми се спи – се случва и да не я дочета. Но се старая да чета главата докрай, за да мога да съм спокойна, че съм я завършила, да осмисля това, до което съм стигнала, и да се приготвя за следващата.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Да. За съжаление се е случвало и се случва, въпреки че давам солиден шанс на книгата. Понякога не си пасваме достатъчно, а в случаи – изобщо. Което е нормално всъщност –  просто не говорим на един и същи език.

Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Да. Имам много любими книги, в които се дразня поне на един от героите – било той главен или второстепенен. Например Наташа Болконска много ме дразнеше, но не ме отказа от „Война и мир“.

Какво четеш в момента?
Няколко работни ръкописа, „Лека нощ, сладки сънища“ на Иржи Кратохвил, „The Unsettling of America: Culture and Agriculture“ by Wendell Berry и една английска граматика. Лека нощ,сладки сънища - Иржи Кратохвил,

Коя е последната книга, която си купи?
„Лека нощ, сладки сънища“ на Иржи Кратохвил.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Няколко наведнъж – нямам достатъчно време само за една книга.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Нямам. Аз съм от хората, които могат да четат навсякъде и по всяко време.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

По принцип предпочитам самостоятелните издания, но имам и любими поредици. И все пак по-голяма страст са ми самостоятелните книги.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Да, и съм може би малко досадна, но какво да направя – това са Ремарк и Достоевски.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Организирам е силно казано, но определено разделям художествените от нехудожествените, също книгите в оригинал от преводните. И вече в тези „раздели“ си ги слагам по ред на закупуване/подаряване – някак е по-весело и шарено, дори и в хаоса аз си намирам ред.