Петко Венелинов е роден на 26 октомври 1988 г. във Враца. От малък иска да стане актьор и през 2012 г. завършва НАТФИЗ в класа на проф. Маргарита Младенова. Част е от трупата на Младежки театър. За повечето българи стана популярен с ролята си на Станислав в сериала „Скъпи наследници“ по bTV, но в живота Петко е коренно различен от героя си. Обича екстремните спортове и да си почива сред природата, има сериозна приятелка, която също е актриса и с която много скоро предстои да станат родители. Решихме да го попитаме как чете и ето какво ни разкри той:
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
В трети курс започнахме репетиции по Достоевски и се наложи да го изследваме (защото актьорската професия се занимава много с изследване – на хора, ситуации и т.н.), наложи се да прочетем всичко, дори имахме и часове по вероучение, тъй като по-голяма част от творчеството на този автор е основано на Библията. И може би заради целия процес за мен най-емблематичен и променящ ме автор е именно той, а книгата е „Братя Карамазови“, най-вече заради главата „Великият инквизитор“, която и до ден днешен смятам, че по някакъв начин е покаяние на автора.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“?
Когато чета, аз се чувствам като на представление, а на представление никога не похапвам!
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Пия единствено и само вода.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Драскам само по пиесите, по които работя, по книгите не обичам да го правя.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Винаги си приспособявам книгоразделителите от нещо, като например карта от „Диксит“, стикер с футболист, снимка и т.н.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете, но поради естеството на професията ми по-често се занимавам с художествени текстове и волю-неволю съм ги заобичал една идея повече.
Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
Когато съм вкъщи – винаги хартия, но когато пътувам, е по-удобно и компактно електронна.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Винаги дочитам докрай, освен ако не съм бил изморен и не съм заспал по средата (усмихва се).
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Мога да я захвърля – да. Но винаги давам време и на себе си, и на автора!
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Не мога да си представя и не съм попадал досега на книга, в която героите ме дразнят. Може би като актьор аз винаги им влизам в положението и им съчувствам – не знам.
Какво четеш в момента?
„Чамкория“ на Милен Русков.
Коя е последната книга, която си купи?
„Чамкория“.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Винаги чета само една книга, винаги. Аз съм за “моночетенето” (смее се).
Имаш ли си любимо място/време за четене?
По всяко едно време, навсякъде!
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Предпочитам самостоятелни издания, но също така обичам да изследвам един и същ автор докрай!
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Н.В.Гогол, Георги Господинов, Рей Бредбъри, Йордан Радичков. Това са автори, които съм чел многократно, никога няма да ми омръзнат.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Най-често по интерес са ми подредени книгите в библиотеката, като най-четените са на най-удобното за взимане място.
