fb
Как четеш

Как четеш: сенсей Емилия Стоева

5 мин.

Emiliya StoevaЕмилия Стоева е библиотекар по професия, сенсей по призвание и ученик по душа. От 19 години работи в столичното читалище „Веда”, а от 10 преподава айкидо във „Фуна Доджо – София”. Понастоящем е трети дан черен колан. Занимава се със шодо (калиграфия) и суми-е (рисуване с мастило). Води курсове по самоотбрана и релаксация. Пише стихове от сърце и пътува с широко отворени очи. Фотоапаратът и книгата са нейни постоянни спътници.

Емилия е интересен, позитивен и разкошен човек. Попитахме я “Как четеш?” и ето нейните отговори:

Какво са книгите за теб?

Хм, колкото и банално да звучи, книгите са най-верните ми приятели. Те са винаги до мен, когато ми потрябват. Избавят ме от скуката и ми дадат съвет. Разширяват мирогледа ми или просто ме разсмиват…

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?

Първата еблематична книга в живота ми беше „Портретът на Дориан Грей” от Оскар Уайлд – прочетох я по повод изпита ми по „Антична, западна и американска литература” в Библиотекарския колеж… Спомням си, конспектът включваше над 300 автори, някои от тях любими… Но Оскар сякаш ме удари по главата и ми се изсмя в лицето – явно от това съм имала нужда в момента…

После през годините съвсем случайно попаднах на „Пророкът” на Джурбан Халил Джурбан и съвсем неслучайно я подарявах на приятели…

А последното „добро попадение” беше „Проницателят” на Анди Андрюс.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Зависи… По принцип не. Като библиотекар винаги безкрайно са ме дразнели омазаните с нещо книги… Напоследък, откакто електронната книга е винаги в чантата ми, добих сладкия навик да я извеждам „на кафе” с тортичка.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Ако чета нещо работно на компютъра, кафето ми винаги е на една ръка разстояние. А ако отмарям на някоя пейка в парка – определено вода.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

Отбелязвам с моливче единствено в собствените си книги. Чуждите обикновено ги пазя като очите си, а ако нещо ме впечатли го снимам с камерата на телефона.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

Като знам колко здрави ги правят, никога не си позволявам последното. За съжаление времето на шитите книги отдавна е отминало… Преди използвах разни рекламни картички, а напоследък тенденциозно си купувам разделители като спомен от моите пътувания.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

Определено и двете. Зависи от нуждите и настроението.

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?

Както споменах преди малко, електронната книга е винаги в чантата ми. Особено когато пътувам. Въпреки това си оставам заклет фен на класическите хартиени издания. Нищо не може да замени мириса на една нова книга или красотата на гланцираните листове на справочници и албуми!

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Дори когато чета в някое превозно средство, гледам да спра ако не в края на главата, то поне на завършена мисъл или абзац.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?

Рядко ми се случва. Обикновено оставям някоя книга, защото просто не й е „дошло времето”…

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?

 Защо не?! Такъв пример е и Дориан Грей…

Какво четеш в момента?

„Дзен всеки ден” на Ерик Пигани и Флавия Мадлен Салви.

Коя е последната книга, която си купи?

„Цветя за Алджърнън” от Даниел Кийс

От тези хора, които четат само по една книга ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?

Обикновено чета една „работна” и една „за отмора”, а понякога няколко „работни”…

Имаш ли си любимо място/време за четене?

Чета по всяко време и навсякъде, но ако реша „да си правя кефа”, то тогава специално си намислям къде, кога и как ще чета. :)

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

Определено самостоятелни издания. Поредиците изискват време, което аз нямам…

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Ох, като библиотекар ми се налага постоянно да препоръчвам книги… Обикновено посрещам читателите си с въпроса „Какво Ви се чете?” и след това предлагам дадено заглавие.

Като сенсей по айкидо пък доста често ми се налага да давам съвети или пък да отговарям на въпроси на учениците си. И съответно пак да препоръчвам различни книги.

За мен нуждата определя книгата. Аз може да съм луда по сонетите на Шекспир, но никога няма да ги препоръчам на човек, който не чете поезия.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

Ооо, определено страдам от професионална деформация на тази тема.  Имам си отделни рафтове за различните отдели на знанието, а после ги редя по автори.