fb
Как четешСпециални

Как четеш: Симеон Лютаков

5 мин.
Simeon Lutakov

Simeon LutakovСимеон Лютаков е български актьор. Роден е в град Русе е на 14 април 1972г. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Елена Баева. След това започвада да играе на сцената на Варненския театър. Обича да обикаля света и много обича да пее. Има една дъщеря- Лиа, кръстена на песен на групата „Тото“ от албума „Фаренхайт“.

За Симеон повечето хора не знаят, че той всъщност е и много добър фотограф. Първата му голяма изложба по света е в далечната Коста Рика, след като почетният консул на България там Радка Маринова случайно попада на негови фотографии и харесва снимките му.

Друг интересен факт за Симеон е, че пише много, но все още не публикува никъде. И докато чакаме с нетърпение да прочетем нещо от него, вижте какво ни разкри Симеон за книгите, които чете:

Какво са книгите за теб?
Прашни хартиени томчета, които цял живот се чудя на кой рафт ще стоят по-добре. Книгите са вещи с варираща стойност, преди всичко духовна, но понякога и материална. Тези с материалната стойност по естествен начин се озовават в кашон след известно време, а другите все едно къде стоят, те са подредени в душата ми. Не знам дали книгата е прозорец… Оказвала се е кладенец, оказвала се е път. Ако мога да перифразирам Бредбъри: “Книгата е занимание самотно” и именно в самотността е нейната най-голяма сила.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Самият факт, че си стигнал до края на една книга, предполага, че ти си прекарал насаме известно време с автора и не си бил съден как, защо и къде се е случило това, станал си негов съучастник. Щом си се докарал до това положение, неминуемо нещо вече не е същото. В четенето има нещо много лично, дори само защото алчно се тъпчеш с написаното, да не говорим, че също толкова алчно след всеки прочетен ред можеш да напишеш един твой собствен в главата си. Много книги са ме променяли, по различен начин и с различна сила. Трябва ли да се издам напълно?

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Люпя семки.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Четенето преди всичко, четенето!  Насъщните нужди в почивките.

Simeon LutakovОтбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
За първи и последен път съм писал в книга, когато бях на 5 години. Имах два сборника с приказки на Николай Райнов и понеже се изморявах на всеки прочетен пасаж, си отбелязвах с молив докъде съм стигнал. После започнах да уважавам повече написаното.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Различно е. По принцип използвам разделител, но ако нямам, я оставям отворена.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Разбирам въпроса. Да, опитвал съм се да чета и телефонния указател, но по средата разбрах, че имам старо издание. После спряха да ги издават. В същия контекст съм се опитвал да чета  ръководството за телевизора, което е преведено с помощта на Google преводач и се е превърнало в чисто художествено произведение. Неочаквани обрати стават понякога. Сега сериозно – чета и двете. Чел съм дори конституцията на България. :)

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
От аналоговото поколение съм.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Зависи, ако чета нещо което много ми допада, мога да го прекъсна и на средата, да се връщам после да си препрочитам отново пасажи, за да вляза в историята. Дори ми се е случвало да затворя последната страница и да започна отначало. Скучните текстове ги чета стриктно и няма връщане назад.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Не ми се е случвало.

Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Героите сами по себе си няма как да ме дразнят, ще ме дразни автора.

Какво четеш в момента?
Последните две неща, които четох са пиеси. “Боклук” на Робърт Шнайдер и “Най-сетне край” на Петер Турини.

Коя е последната книга, която си купи?
“Възвишение” на Милен Русков.

Simeon LutakovОт тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
По една ми стига.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Най-много чета вечер в леглото.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Препоръчвам само, когато ме питат и преценявам кой ме пита.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По височина. :)

Сред пиесите, които Симеон изиграва са: „Ричард ІІІ“, „Макбет“, “ Бастард“, “Калигула“, “То беше чучулига, Жулиета“ и други. Гледали сме го в „Дзифт“, „Още нещо за любовта“, „Тя и той“, „Седем часа разлика“ (в ролята на прокурора Иван Иванов) , „Дървото на живота“, където влиза в ролята на френски офицер и „Знакът на българина“, където играе агент на ЦРУ.